Браво! Прекрасно изпълнение! И най-вече благодарност за това, че научихме една хубава българска народна песен.
Трябва да благодарим на Кирилов, защото той ни подари една хубава народна песен. Народните песни се предават от уста на уста и техният живот е вътре в хората. Споделят се точно по този начин и се припяват от време на време за да се поддържа народната памет жива. В живота на народната песен има хиляди гласове, които са я извисявали над седенки и поляни, в горите и край реките. Те се приемат от възрастните и се предават на младите поколения и в тях се говори както за бита така и за исторически събития. В тях е заключено истинското отношение на народа към историята и те са един от най-достоверните, въпреки художествения прочит, източници на данни за нашето минало. Поетиката им е наситена с отношението на всеки един, който ги е пял и мелодията им е отражение на нравите преди един или друг колонизатор да се намества на територията. Даже напротив, те са мястото, където се съхранява оригиналния културен код на народа. Затова споделянето на народна песен е много голям подарък. То е отпечатване на този културен код напред към следващите поколения.
За какво се разказва в песента? Старият дядо, който е на края на дните си седи на полето и кладе огъня. Овчиците кротко пасат, огънят гори и дядото си припомня големите герои. Народняците известни по цялата ни земя, които са се грижили за народа си, които са се бунтували срещу поробителите и са се били за свободата му. Суверенитета му. Днес дятото вижда, че старите войводи са измрели, а младите са изклани. Старият дядо подхваща да свири една тъжна песен. Тъжна, чак жаловита.
Прикачам видеото за да можете да чуете песента и да видите текста.
Свикнахме да гледаме лъскавите опаковки сякаш тях лапаме, а не продуктите вътре в тях. Привикнахме да бъбраме по цял ден за притежанията си и колкото по гладко говорим описвайки високостойностностните им проявления толкова по ниска е стойността, която сме заплатили за тях, защото отгоре на всичко и реклама си правим. С две думи малко прекалихме с тези неща. Но надежда има. Кирил Кирилов или както много хора го познават като Киро Брейка понякога казва, че няма надежда. Подкача ни, иска хората да се замислят над проблемите. Говори прямо, директно, стимулира някакво мозъчно дразнение. Белким това раздвижи някого. Един да задава въпроси, друг да направи нещо добро, трети да спре с някоя глупост.
Дълги и напоителни са видеата му и както става ясно стотин хиляди души ги гледат. Което е много добре. Това показва не само, че има надежда. Това показва, че тлее огнецът на разума тихичко готов да лумне в пожар. И днес вместо напоителен поток от думи, отново силно тематично, той ни подари поетическа оценка извадена директно от фолклора. Едно огромно съжаление пропито с мъка и болка по времената, когато този народ е имал воля да се бори за свлободата си. Днес войводите са заместени от така наречените активисти и коментатори. Днес волята на народа не се възпява в песни, защото песните се пишат за да забаламуркат ума и да го успиват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар