Илюзии и мистификации с опазването на околната среда

Грешните внушения водат до сбъркани мисли и ирационално поведение. Днешното силно поколение, което добре познава последните години от социализма успешно се прави, че не помни хармоничността по отношение на опазването на средата. Така им е изгодно. Забравили са, че имаше постоянни пунктове за събиране на хартия, метал, стъкло. Забравили са, че имаше кампании по събиране на хартия по кварталите и децата получаваха стотинки за хартията, която връщат. Забравили са, че олиото идваше в стъклени бутилки и храните се опаковаха в хартиени опаковки. Днес всичко е опаковано в излишества от опаковъчен материал за да има търговски вид и за да издържа с години в складовете. С претенциозен екологичен фасон, обаче, сламките са от хартия и съсипват газираните напитки и се разпадат още докато ги ползваш. Хартиените чашки протичат още докато пиеш от тях. Всичко е поставено на кантара на екологичното и всеки трябва да мисли постоянно за това. Истината е, че това цялото е една огромна бутафория, зад която стоят единствено и само икономическите интереси на силните на деня.

По тази пързалка бяха прокарани ключови идеи. Така наречените потребители възприеха идеята, че ветропоказателите за добиване на екологична енергия са по-добро решение от ядрената енергетика. Не си правят труда да разгледат кадри от порутени остатъци от ветрогенераторни устройства, не искат да осмислят, че тези приспособления не само излъчват честоти, не само убиват птиците, но често прерязват и движението на въздушните потоци. Те променят микроклиматични условия и ако поставите достатъчно много от тях ефектът може да се усети и на макро ниво. Не само, но вече има огромни купчини с остатъци от тях за рециклиране в грозни отпадъчни депа замърсяващи природата. Нищо от това не достига до модерните хора, защото пропагандата за екологичното зелено е навсякъде и им казва, че това са правилните мерки за постигане на хармония с природата.

Друга мистификация с опазването на околната среда е претенцията, че трябва да има повече тротоарни площи в градовете и по-малко автомобили. И под този наслов организацията на движението в градовете се нарушава. Нарушават се правата на хората закупили превозни средства с нелепи закони обявяващи автомобилите им за незаконни заради емисиите от въглероден двуокис. Същевременно, какъвто е случая в София, „дробовете на града“ Борисовата градина е застрашена от изсичане в някои зони. Толкова е впечатлен модерният човек от илюзията на градското земеделие и велоалеите, че не обръща внимание на по-големи явления. Така му е изгодно. С претенциозна грижа за два корена копър държи вниманието си настрани от наистина важните въпроси.

Ето ви красноречив пример за мистификация и изместване на вниманието на хората. Дания иска да облага с данък газовете, които произвеждат кравите. Сами разбирате, че не става въпрос за опазване на природата, а за гавра с разбирането на модерния човек за екологичност и елементарен заход за повишаване на данъците. Днес данък за газовете на кравите, а утре данък за газовете на хората. Дали същите тези еко защитници няма да се събудят някой ден на опашка пред магазин за тапи за отверстия? Задължителни. Данъкът върху кравите, твърди регулатора, ще намали емисиите със 70% и ще осигури въглеродна неутралност. Наистина? Колко оригинално. Ами зайчетата и катеричките в гората? За тях кой ще плаща за да се намалят емисиите? И плащането по какъв начин намалява емисиите? И кой казва, че тези емисии трябва да бъдат намалени?

Съвсем разбираемо е, че когато обществото е бомбардирано от такива новини започва да губи представа за това кое е мистификация и кое е реален проблем. На практика цялата тази истерия е базирана на политически мнения, а не на научни факти и се избягва да се говори за ползите от въглеродния двуокис. Ето още един пример, който шокира с тъпотата си. Намират се гении, които да обявят дънките за вредни, защото носенето им генерира 2.5 кг. въглероден диоксид.  Съставителите на изследването са стигнали до там да замерят, че „бързата мода“ или панталоните, които ще бъдат обути само няколко пъти са 11 пъти по-вредни от панталоните, които ще носите активно.  Говори се за въглеродния отпечатък на дънковия панталон за да свикват хората, че за всяко нещо ще бъдат допълнително таксувани. И за дишането и за храненето. Модерните хора са постоянно атакувани от такива безмислици, пропагандни новини и съдържание. Те се удавят вътре в този бъркоч и се блокира естествената им потребност да подхождат скептично. Така мистификациите стават реалност, а фактите не просто остават на заден план, но се третират като лъжливи новини. И всеки, който се опита да говори за фотосинтеза и ползите от въглеродния двуокис като цяло е блокиран, спиран и заглушаван. Що за посмещище в маскараден фарс на пропагандния корпоративен капитализъм? Коментарът, обаче, е не върху интересите на силните на деня. Те така или иначе имат финансово измерение. Коментарът е за всички онези хора, които им се връзват и вярват на фасадните пропагандни материали. Ретранслирани и преповтаряни от хора, които не могат да ви кажат нито какъв е състава на въздуха нито кое какво прави в природата. Но са кресливи, арогантни и самодоволни. Защото всичко е бизнес и им плащат добре да говорят глупости.

Фантомът на зелената енергия

Ние не бива да забравяме никога, че основите на разума са построени върху връзката с действителността и онова, което емоционалният свят ни тласка да чувстваме твърде често е различно от действителното измерение на нещата. Тези неща не са абстрактни, те имат директно измерение в нашия живот. И еднин от ярките примери на съвремието е скъсването на милиони съзнания с представата за това какво е въглеродния диоксид и до каква степен той е важен както за нас така и за цялата природа. Вие чувате постоянно да се говори за овладяване на въглеродните емисии, за данъчно облагане на всичко свързано с въглеродния диоксид и всичко това се представя на хората като „зелена сделка“ и грижа за природата. Но в тези неща няма грижа за природата. Пласираните послания са имитация на идеология и най-добрият пример за това е фактическото измерение на зеленото движение. То използва методи, технологии и практики, които не са полезни за природата, а напротив вредни за хармоничното съществуване на екосистемата. Фотоволтаиците, перките като по-масово използвани практики, имат негативен ефект над природата, а коефициентът им на полезност е нищожен в сравнение с ядрената енергетика.

Онези, които са възпитаници на старата образователна школа все още си спомнят, че в ядрените централи се използва методиката на ядрения разпад, която използвана по правилния начин е най-ефективният по-мащабен метод за добиване на електроенергия. Коефициентът му на полезност е 74% в сравнение с зелените методики осигуряващи едва 4%. През последните години в Русия беше проведен успешен научен експеримент, който използва технология на ядрен синтез. Ядрения синтез е  горенето на звездите. Проведеният успешен експеримент за добиване на енергия от ядрен синтез е огромен пробив в науката. За сега не може да бъде доведен до коефициент на полезност като при ядрения разпад, но това е една много сериозна крачка напред в подхода ни към добиването на енергия.

Но защо разумът днес е поставен под въпрос? При положение, че ефективността на модерните зелени технологии е тежко въпросителна, рециклирането им трудно, а с някои продуктови линии почти невъзможно, модерният човек вместо да си припомни уроците от училище бърза да ръкопляска на всяка щуротевина, която някой избълва от малкия екран. Например шокиращо е, че нито публиката, нито клакьорите натискащи за зелена енергия и намаляване на въглеродните емисии в атмосферата не знаят какво е реалното количество въглероден двуокис в атмосферата. Не само не знаят, но се правят на изненадани, когато разберат, че е 0.04%. Обърнете внимание, че ако падне под 0.03% растителният свят ще загине. Скъсването с действителността и неспособността да се осмислят основните параметри на баланса в екосистемата води до адоптирането на безумни тези и произвеждането на агресивно и неадекватно поддръжничество на някаква илюзорна идея, която няма връзка с действителността. Защото природата има нужда от този въглероден двуокис и всички помпозни приказки за опазване на природата са бутафория.

Растенията се хранят с въглеродния двуокис като преобразуват молекулата му във въглехидрати. Тоест въглерода, който е основата на живота на нашата планета никога не бива да бъде разбиран като излишен или опасен в количествата, в които съществува. Всички тези въглехидрати, които растенията произвеждат, всички тези органични съединения след това стават част от екосистемата. Това е в основата на живота и всеки, който иска да ви таксува за тези така ключови молекули ви таксува, че сте живи.

Пълната загуба на връзка с действителността, нежеланието хората да отворят и да прочетат за фотосинтезата, за цикъла на Калвин и факта, че не настояват децата им да разбират тези процеси произвеждат хора интелектуално лабилни и готови да повярват на абсолютно всичко, което им се представя като модерно, ново или важно. Не бива да се отказваме от способността да задаваме въпроси и не бива да се отказваме от правото си да разсъждаваме. Екологичният начин на мислене не означава да затрупаме плодородните земи с перки и фотоволтаици, а да попитаме защо всички тези милиарди похарчени за такив асъоръжения не се харчат за залесяване с нови гори, за поддържане на водоемите, за мрежи за напояване и за пречиствателни модули към специфични производства, които все пак отделят и някои вредни емисии. Хората са заслепени и не задават правилните въпроси. Те трябва да знаят, че ако задават рационални въпроси към тях ще се отнасят много по-внимателно и поне на част от тези въпроси ще се дават адекватни отговори. Иначе зад няколко красиви фрази за „зелена енергия“ и опазване на околната среда стои пълно скъсване с разума, отсъствие на критично мислене и най-лошото едно подчинено съзнание.

15 минутни градове и градско земеделие

Не дистопията във фантазиите на писателя има разрушителен ефект. А неспособността да уловиш дистопията в реалния живот, защото тя подменя ценностната система с външна и чужда.

Говорят ни за 15 минутните градове и едновремено с това унищожават селата. Разума не може да не зададе въпрос по тази тема. Ако искате да добиете "концептуално ново", според вас, обитаемо пространство, което да даде на хората всичко в рамките на 15 минути защо не направите едно село свършено и не поканите хората да се преместят там. Колко много хора ще предпочетат провинциалният уют на малкото населено място! Колко близко до ума е, че 15 минутният град няма нищо общо с комфорта на обитателите му. Няма нищо практично в него. Нито икономически нито щадящо екосистемата. Защото ние добре знаем, че хората в провинцията стига да искат могат в миг да престанат да бъдат потребители на 80% от продуктите. Това ще повиши устойчивото развитие до небето. Но не, вие не тласкате нещата в тази посока, защото това не е целта. Целта е добиването на едни концентрични, неясно защо с кръгла форма, лагери. Хайде да погледнем към съвременното градоустройство, което е изградено в много голяма степен ортагонално. Погледнете американските градове, които са изключително ортагонални от градоустройствена гледна точка. Дори мегаполисите някога формирани около един център рано или късно се развиват ортагонално. Това, че има лъчове излизащи от центъра и вървящи  навън от града не означава, че малките квартали вътре са отново разработени от архитектите на ортагонален принцип. Защо, кой и кога създаде концепцията за "радиус 15 минутен". Вписването на кръг в квадрат веднага води до усложнения. Попитайте художника и той ще ви каже, че това е едно артистично решение. Попитайте архитекта и той ще ви каже - защо в радиус. Имате квартали те са обособени като такива. По пътя на каква логика искате да нанесете такава концептуална промяна при положение, че това вече е измислено от градоустройствена гледна точка. Всеки квартал е снабден с прилежащите му функции. Има училища, има поликлиники, има пощенски клонове и т.н. Някой някога това вече го е построил и се е постарал да има някакъв подреден вид. Сега вие искате да симулирате, че правите нещо концептуално ново, което нито е ново нито е толкова концептуално измислено за да се преструвате, че правите нещо смислено. Обърнете се към градоустройствените архитекти и ги попитайте те биха ли разбутали добре подреденият принцип за да ви направят желаните кръгчета. И мога да се обзаложа какъв ще бъде отговора. 

Още повече в градоустройствените решения се взимат предвид неща като планини, хълмове, реки и не може един модерен тинейджърски прочит на това какъв трябва да бъде света според фантастичните му представи да разбута столетия натрупан опит и да преобърне всичко с хастара наопаки. Град Пловдив, например, организиран толкова активно около Марица. Всеки градоустройствен архитект ще ви каже, че ролята на реката е ключова в това как се е развил града. Всеки ще ви каже, че ролята на тепетата е огромна и ключова в организирането му. На концептуално ниво градоустройството не е случайно явление, то е планирано. И е резултат от десетилетия работа в подредбата му така, че да не противоречи разрастването на града на основите дошли от античността. На практика проследяването на наслояващите се културни пластове през сстолетията е отговорно решение и е функция на градоустройството. Ако тези неща не бяха важни защо просто не са изравнили всичко със земята и не са си подредили едни кръгчета? Молим всеки с малко трезвен разум да помисли над тези неща и да види до каква степен 15 минутният град противоречи на културните пластове и на общата логика на правилно развиващото се градоустройство. Особено много в големите градове, фатално важно в столицата, където функциите са подредени и в други мащаби за да обслужват по-голям брой хора.

Тоест ние наблюдаваме грандиозно връщане назад от гледна точка на устойчивост. Ако някога архитектите са мислили как да направят така, че движението на хората да е максимално удобно, обществените функционалности максимално достъпни за хората, то днес ние се чудим как да отрежем тези пътища. Как да превърнем големия град в сбор от селца откъснати едно от друго. С някаква немислима квота за право на движение. 100 излизания, например, от разрешения 15 минутен кръг. Архитектите трябва да се активират и да коментират този въпрос ребром, защото той е на концептуално ниво сбъркан. 

Това е дистопична идея, която е в директен конфликт с разума. Не само, но тя прави на мармалад всевъзможни други разбирания за устойчиво развитие. Тя обърква начина на мислене за това как функционират нещата, кое място е подходящо за какво и цялостно разбива представите на хората за света. Директен пример е градското земеделие.

Огромни групи от хора идват в градовете, защото в провинцията няма препитание за тях. Мислите, че биха се отказали от чистия въздух, красивите цветове на природата, усещането за пространство, за лично пространство, за общност, за принадлежност ако можеха да останат там? Мислите, че биха предпочели сивия цимент на града заради компрометираните болници, още по-компрометираната образователна система? Няма едно нещо в момента в градовете, което да е по-добро от малките населени места с изключение на възможностите за препитание. Хората късат със земята, въпреки, че я обичат и познават добре, за да добият сигурност. По чия вина и в чий утопичен модел това се е случило? Тези хора знаят от какво имат нужда растенията за да се прави земеделие. И ако насадят домати на терасата то ще е за забавление и няма да си правят илюзии, че това ще ги нахрани. Защото са адекватни в тази тема. От другата страна стоят модерните градски хора, които инстинктивно усещат, че трябва да направят крачка назад към земята, но понеже нямат опит и реална преценка за това какво представлява земеделието са пълни с идеи. Те се занимават с градско земеделие, което показва няколко основни неща. Ако те допускат, че могат да добият производство на репички на терасата или в двора на кооперацията това показва, че те нямат идея какви са потребностите и особеностите на растенията. Винаги има креативни и интуитивни хора, които ще го постигнат, но това повлича вълна от други, които нямат представа какво правят. На концептуално ниво всичко това е дълбоко сбъркано. Ако е само за забавление прекрасно, но ако е с идеята, че това е форма на отговорно поведение тогава лошо.
Моят коментар е, че има концептуално счупване в логиката на нещата. Фалшиви идеи, които са изведени до фикс идеи. А винаги, когато имаме фикс идеи добиваме аномалии. Ако имаш нужда от земята иди там, където тя е много и те чака. Ако имаш нужда от тротоарите и театрите иди в града, тям няма троскот за плевене с правата лопата до безпаметност. Ако искаш толкова много и двете намери си една къщичка в близост до голям град и ги съчетай. Това са практичните решения. Отработените модели, тествани от милиони хора преди теб. Преди да пуснеш телевизора и някой да ти имплантира отровната идея, че е изключително устойчиво да им размениш местата. Както казах по-рано, някои идеи изглеждат утопично красиви, но ако се вгледаш в тях ти става ясно, че са обикновени аномалии. И ние вече знаем какво стои зад тях.
Затова според мен аномалиите трябва да бъдат коментирани и изобличавани. Аз представям някои от тях през призмата на абсурдите. Абсурди доведени до дистопии. Дали ще го направя като покажа как нов вид специалист идва в двора ти да ти брои колко лицензирани корена краставица имаш и да ти каже, че тая ябълка садена от баща ти е незаконна и трябва да се отсече. Дали ще изпратя някой в града на лабиринта заради едно пиленце в напълно безуспешен опит да му извади лецензия за да остане живо. Между другото по повод на фермата за свинско месо, която аз описах и един читател изкоментира, че това отдавна се практикува. Аз вярвам, че ако направим необходимото проучване ще се окаже не само, че много отдавна ядем насекоми като хранителни добавки, но още по-отдавна ядем клонирано месо.

Факт е, че големите цивилизационни решения се взимат от атовете. Но това не означава, че и ние като малки човечета долу в мравуняка не правим също така цивилизационен избор. От една страна това, което се случва е един пладнежки грабеж замаскиран с хиляди абсурдни счупвания в реалността. И цивилизационният избор на малкия човек е дали и на какво ще вярва. Индикациите, че този път рокадата е доста по-голяма са сериозни и експертите не спират да говорят за това. Още повече, обърнете внимание, касаещо нас лично като българи. В голямата картина на 50-та година нас може да ни няма не защото някой не ни харесва, а защото това по-голямо нещо, което подозират, че стои зад тази рокада няма нужда от определени сегменти от населението. Да приемем, че това е черната част от дистопията и тя няма да се случи, дали защото някой ще успее да спре този процес или просто защото това ще остане само като черна антиутопична неосъществена прогноза. Литературно усилие, което за радост няма да се сбърдне.  Приемаме, че има само голяма рокада в геоикономически план. Дори при това положение ние сме длъжни да направим цивилизационният си избор и той не е ляво или дясно. Защото това не зависи от нас. Нашият избор и наше право е дали ще успеем да запазим здравия си разум, културните си черти, традициите си, начините си на мислене, вродената скептичност и онази природна интелигентност, която ние харесваме. Някои автори се съмняват в нея, но аз твърдо вярвам, че тя ще ни помогне да се осъзнаем и при всяка промяна ще го правим отново и отново докато е необходимо. Спящият ще се събуди. Няма друг избор ако иска да запази разума си.