Коментар и жалейка

Светът премина, а и все още се намира, в един период на пренареждане. За съжаление в някои зони това е свързано с военни действия и броя на жертвите расте. Но не бива да пропускаме и другите жертви. Не можем да си позволим да ги подминем. Хора умират поради лошо лечение или пълна липса на такова. Хора загиват от нерви. Здравето им се съсипва от лош живот, от несигурност, напрежение и стрес. Милиони хора по света умират по най-безумни причини и то в епоха, която носи претенцията, че има "уменията и знанията", научно достигнати, да осигури здраве и благоденствие. Ако ви обещават 300 години продължителност на живота, базов доход, достойно съществуване и вие се чувствате нормален човек несвързан с някакви синьокръвни линии - ако вярвате на тези обещания вие трябва първо да се обърнете назад и да погледнете колко пъти и какви хора, колко на брой и с каква цел са получавали нещо даром. Ей така като подарък.

Хората в Европа, особено много, попаднаха в клопката на едно надлъгване със съдбата. С цел да се пренаредят определени властови пластове, кръгове, както искате ги наричайте, под натиск бяха поставени малките хора. Защото по презумпция животът на малкия човек е дар. Но дар не от бога. Той къде се вре в делата на управляващите? Животът е дар от властимащите и съществува само благодарение на тяхното позволение. И приключва тогава, когато те суспендират това свое благоволение. Грозно звучи, но има периоди, в които това става съвсем ясно видимо.

На нас, обикновените хора не ни стана ясно защо трябва да мразим Русия или руския народ. На мен не ми стана ясно как точно някакви хора решиха, че принадлежат към "висша раса", заради цвета на кожата си. Не разбрах кога и как у тях се формира чувство за малоценност и желание да имитират някого си. Не разбрах защо позволиха в съзнанието им да бъдат смесвани символи на омразата с отсъствието на съзнание за собственото участие в процесите. Не разбрах кога и как бяха формирани, в младите хора мисли неприсъщи и нихилистични, които правят ценностната система да изглежда абсурдна и жалка. Да, ако трябва да напиша нова история може би ще бъде за ценностната система, която станала жалка. Тъжна дори. И тази гъжна ценностна система търси непрекъснати развлечения за да забрави своята непоносима скръб. Своето отчайващо и безсмислено същствуване. Мога да я нарека "Ода за нещастната ценностна система" и ще започне с първата жалейка - че ето...

...аз сама стигнах до това, че няма нужда от мен.
И най-ми е мъчно, че всеки мой ден
е маскарад от фалш и постоянно преобличане,
което граничи с мъчение и моето отричане.
И как бих могла това да променя
като сама го позволявам, гъна се и се меня
под зоркия взор на хиляди предатели
мизерници, и други животински имитатори.
Гледам навън, защото вътре е мръсно и тъмно.
В лъскавите образи откривам себе си смътно
и се отърквам в тях за да прилепя някакъв смисъл
не държа да е собствен, нито обвит в ценна мисъл.
Гледам как друга емоционално-битийна кухина
връзва на лъскавото гланцирана панделка и така
прикрива някой фабричен, производствен дефект
ако аз не го виждам, не вижда и тя. Това е успех.
Дали има нужда от мен предстои да се спори.
аз всеки ден предлагам видими подредби нови
и в моята така изтънчена и истинска пластичност
има силни дози истина, не само себичност.

Във втората жалейка на ценностната система тя ще се занимае с въпроса за тежестта на обществената нравственост и ше проплаче наскърбена:

Нима не бях заклещена несправедливо и злочесто
от твърди норми, скован и твърде регулиран свят?

Той ме ограби, взе ми всичко и не върна ресто

затиснати в железобетонни скоби сетивата мои спят...

Ще си довърша жалейката на ценностната система друг път и на друго място, защото се отплеснах.

Представете си, че онези най-силни държавнически фигури боравеха с чувства като омраза и най-вече се водеха от личните си настроения. "Днес се събудих в лошо настроение, може да каже някой водещ президент, мразя всички и всичко, и затова два от континентите ги изравнихме със земята. Утре ще видим в какво настроение ще се събудя, може пак да ги заселим."

Харесва ли ви такъв подход? Защо тогава накои си позволяват да мразят? Защо настроенията и предпочитанията имат такава огромна власт над поведението и се проявяват като злобни и неуместни изблици. Един мрази мъжете, друг мрази разведените жени, трети мрази старите моми, друг учи децата си да мразят комунистите, пети има непоклатимо мнение за колорадските бръмбари. Всеки дава воля на някакви неуместности без да си дава сметка, че индивидуалната съдба е там, където само онзи, който е нейн преносител е могъл да я доведе. За чия полза се коментират такива глупости? Конструктивни ли са? Ще подобрят ли живота на някого? Подигравка с погрешно управленско решение ли са? Какво представляват тези отровни ежедневни словоизлияния? Милиони думи преносители на отрова. И после питате защо някои авотри ви пишат книги на ужасите. Това виждат, това пишат.

Когато научиш хората да изпитват презрение, омраза, злоба, ненавист и те се съгласят, че тези емоции освен легитимни са съвсем нормални е достатъчно само да им насочваш вниманието. Когато говорим за опростачване ние имаме предвид огромен набор от сринати ценности, огромен набор от недобити или доре забравени познания, порядки, нравствени норми. Всичко накуп прави хората това, което са.