За житните кълнове и някои други концепции - Хапни си тревица да ти е мирна главица!

Преди няколко месеца сложих житни семена да стават на кълнове и така се случи, че се видях с животновъди. Питах ги защо през зимата не дават на овцете прясни и покълнали стръкове и те мигновено ми отговориха:

- Защото овцете са бременни и абортират от житните кълнове. Абортират също така и от мухлясало жито.

Така ми обясниха и разбира се разказаха и подробности. Когато се прибрах погледах кълновете и реших да ги изхвърля. Изсипах ги на земята за да ги изядят птиците. В крайна сметка не всичко, което чуваме е задължително да е истина, но нека поне птиците изядат житото. Вярно, покълнало е, но когато са гладни ще му се зарадват. 

Нищо подобно. Вече е зима, храната е оскъдна и покълналото жито трети месец стои на цимента. Нито го ядат насекомите, нито го искат птиците. Не го искат и мишките. Никой не го иска това покълнало жито, което предизвиква няколко ключови въпроса:


На първо място може би това е защитен механизъм на семената. За да може да оцелее житното семенце бърза да покълне и стои в почвата покълнало за да не го закачат насекомите и животните. Те знаят, че не трябва да го ядат щом е покълнало и че могат да го изядат ако не е покълнало. Значи това означава, че то е произвело вещества, които ги отблъскват или които с опита те са разбрали, че са вредни за тях. Всъщност логиката е много проста. Ако няма влага семето чака и е в постоянна опастност да бъде изядено. Ако се появи влага то веднага се възползва от нея и произвежда заветният изстрел на живота. Покълва и оттук нататък влиза в друга фаза от съществуването си. 

Второто и много важно нещо, което трябва да се запитаме Защо бързаме да слагаме на трапезата си всичко, което ни подшушнат и препоръчат? Всеки народ има своята традиционна кухня, което означава, че биологията на нашите тела са привикнали с определен вид храна. Ние ядем бобови култури, много брашно, много месо, сирене и кисело мляко. Сложете един човек пораснал сред банани и други култури и го накарайте да яде толкова блажни храни. Организмът му ще ги преработва, но шансът да се появят отклонения и проблеми е реален, тъй като този организъм не е свикнал на такава диета и такива вещества. Дори може да се натрови от някои храни или да му разбутат стомаха. В нашите стомаси има колонии от бактерии, които помагат за разграждането на храната не само, но те често изпращат искания към мозъка каква храна искат да бъде приета и от какво имат нужда. Когато гледате шоколада и ви се иска да си хапнете това не сте вие, това искане идва от чревна колония, която е подала заявка за тази храна. 

Та в този смисъл да зададем въпроса отново. А защо бързаме да поставяме на масата си всичко, което някой ни препоръча при положение, че най-вкусните храни обикновено са онези традиционни ястия, които ние си обичаме. В българската кухня са събрани изключителни рецепти, изтествани от времето. Чудно е наистина как се предефинира мисленето към храната под мотивиращия натиск на думичката "здравословно"

Трето и много важно - А кой всъщност ни го препоръчва? Много е важно каквото и да четете и гледате да обръщате внимание кой ви го препоръчва и с каква цел. Например препоръките за консумиране на кълнове изглеждат безобидни, но от друга страна попитайте някой, който гледа животни дали ще даде на дъщерите си кълнове. Или ще им завърти по една пържола зад вратовете за да поемат силна храна. Ако толкова не искат месо винаги има яйца и сирене, чорбица, манджичка с картофки. От тях не се помята. Така казват бабите. Винаги съпоставяйте какво казват бабите ви с това какво казват модерните вълнения. Не говорим за бабите гражданки, които знаят рецепта как да сготвят спагети на внуците. Говорим за онези баби на село, балканджийките, както казваха. Тях питайте. Те ще ви кажат, че новото е врата у поле. 

Четвърто и още по-важно. В свят, в който стари сортови семена започват да стават незаконни кълнове ще се правят само от генно модифицирани семена. Някой разсъждава ли над това? А какви семена смятате, че ще покълвате за салатата си докато се говори за изземване на българските семена? Кратък е размисъла, много къс пътя до някакъв отговор. Тук нямаме нужда дори да разсъждаваме. 

Хапни си тревица да ти е мирна главица! 

Пето и съвсем маловажно - Ако животните, толкова много на брой в един двор, не желаят това покълнало жито тогава ние защо го ядем? Въпрос на гледна точка. Хората, твърдят някои, не са животни. Те са едни специални форми на живот, които нямат нищо общо с животинския свят. Така е. Във фантазиите на транс цигу мигу уоки токи поколенията. Не, те не са с животински произход. Нека спят спокойно. 

Шесто: Дозировката е онова, което превръща отровата в лекарство. Ако приемем, че кълновете все пак притежават вещества полезни за организъма то това сигурно е в някакви количества. Не следва ли да се каже - можете да ги поставите в салатата си, но не ги превръщайте в основно ястие? Щом птичката едно зрънце не иска да си вземе помислете над това какви трябва да са дозите.

И един общ коментар: Докато ви говорят, че бобените култура си отровни хубаво помислете защо го правят. И дали следва да вярвате на каквото и да било от онова, което се говори в масмедиите. Дали не ви подменят традиционните ястия за да ви направят податливи на каквито искат внушения, дори с риск за вашето здраве. Дали кълновете са вредни или полезни нека оставим въпроса отворен. Но защо така лесно се прехласваме по всевъзможни привнесени чужди моди?

Няма коментари:

Публикуване на коментар