Арх. Марин Маринов - най-добрият акварелист сред архитектите

Когато се запознах с част от творчеството на арх. Марин Маринов други архитекти ми го посочиха и ми казаха, че това е най-добрият художник сред архитектите. Влязох в залата и онемях. По това време съм била в младежката наивност на двайсетте си години, но творческия колос ме отнесе и без да разбирам защо възприех казаното като съвсем вярно. Изложбата беше в залата на Съюза на архитектите и си спомням, че нямах финансова възможност да си закупя негова картина. Спомням си съвсем ясно едно дълбоко усещане на преклонение сякаш съм влязла в храм. 

Неговата изложба беляза за мен началото на едно стълкновение с желанието да имам една или друга картина, с които ще се размина безвъзвратно. Това формира едно специфично удещане за музейност. Сякаш си в Лувъра, можеш да видиш, можеш да усетиш, но не можеш да отнесеш картините със себе си. Това възпитава особено чувство на уважение към твореца и неговите произведения. Както се случи и по-нататъка в живота ми, това се случи достатъчно много пъти по най-различни причини за да ми изгради този поглед към гениалността на твореца, когато той е достигнал свята висота.

В забързания технологичен свят хората кликват с мишката и не само изкуственият интелект им генерира картинка, но имат наглостта да казват, че сами са я създали. Тоест, кликвайки са я генерирали. Това им отнема възможността да оценят колко трут, колко познания, техника и опит са необходими, за да станеш велик творец. Велик интерпретатор. При акварела техниката се трупа и с годините става все по-зашеметяващо добра. Стила, който виждате е на тавана на акварелното изкуство. Тук са Катерина Клайн, тук е Константин Щъркелов. 

Когато споменах Константин Щъркелов много интересен факт е това, че Марин Маринов е бил ученик на големия майстор Щъркелов. Замахът на високия творчески поглед е възпитаван от голям майстор и както сами виждате ученикът, тогава студент по архитуектура, е усвоил майсторството и го е усъвършенствал през годините. Когато гледах картините и немеех от възхита не посмях да заговоря архитект Маринов. Младежкият свян, че още не си дорасъл ме възспря сакаш в една заблуда, че всички сме вечни и ще получа нова друга възможност да попитам каква е тайната. но скоро след изложбата архитект Маринов ни напусна. Така в мен остана една записка, едно на ум, някой ден да се опитам да се сдобия с негова картина.   

Какво прави големите майстори така високи? Не е само в овладяването на боята, техниката, стила или формите. Не е достатъчно да се научиш да рисуваш, необходимо е също така да "имаш очи". Тоест да виждаш гледната точка, да виждаш кое е интригуващо и да откриеш стил, който ти приляга. И у нас и в цял свят има художници, които са истински магьосници. Те докосват листа с върха на четката си и раждат висота. Майсторството им е комбинация от превъзходно развита техника, отличаващо се цветоусещане, личен стил и подбора на темата. Мнозина рисуват, но онези, които стават майстори са успели да овладеят не само боите, но и себе си. Култивирали са потребност за висота. Сами разбирате, от гледна точка на отминаващото време, когато творецът вече не е сред нас и вече е класик единственото, което можем да направим е да си спомним приятният момент на първия досег с творчеството му.

Някои хора определят стила му като рафиниран реализъм, което е много интересно и концептуално стабилно определение. Аз бих добавила, че поетиката на ефирния акварел, който той е овладял, видимо особено в зимните пейзажи и белите му рози, този прецизен подход се комбинира с ярка и мощна експресивност, която виждате например в тези слънчогледи. Не е случайно, че говорим за един от големите ни акварелни майстори. Тези творци са гениални.За мен арх. Марин Маринов е абсолютно гениален художник. Видях го тогава, виждам го и сега цели 20 години по-късно. Но сега вече зная защо е така. Днес виждам не просто красива картина, която жадувам да отнеса у дома, а виждам душата на човека, която се е запечатала там. Днес мога да обясня на някой генериращ онлайн картинки защо трябва да изпитва възхищение към гениалния творчески факт на истинския живороден рисунък.

Архитект Марин Маринов е роден през 1928 г. в село Млада гвардия, област Варна. Учи и завършва архитектура към Варненския университет. по същото време е и обучението му при най-известният български акварелен майстор Константин Щъркелов. Носител е на редица награди за архитектура и през 1998 се връща по-активно към акварела. Прави самостоятелни изложби във Варна, Бургас и София.

Ето откъс от интервю дадено от архитект Марин Маринов и ви каня да последвате линка и да прочетете цялото интервю. "Имах щастието да контактувам с Щъркелов на живо. Той дойде във Варна, когато бях вече студент, в началото на 50-те. Беше интерниран. Знаете ли, след като е бил в затвора 8 месеца, изключват го от Съюза на художниците и му забраняват да прави изложби. Това е най-тежката присъда – как може един художник да не рисува? Най-трудните му години бяха във Варна, беше с жена си и двете си дъщери, едва оживяха. По това време участвах в кръжок към профсъюзния дом. Вечер той идваше там и рисуваше, показваше ни техники, а в края на седмицата излизахме цялата група извън града. Тогава се сприятелихме. Щъркелов обичаше страстно живота, цял живот е бил бохем, нищо не е спестявал, раздавал се е докрай."

интервю пред в. Черноморски Фар

А това е една от любимите ми картини. Ако последвате линка към този сайт там има галерия с удивителни творби на гениалният акварелист архитект Марин Маринов - както го наричаха някога "най-добрият акварелист сред архитектите".

Как да имплантирате идея в нечия глава?

Цял живот сме обект на невъзпитани хора, които не могат да се въздържат нито в коментарите си нито с въпросите си. Те непрекъснато ни ръчкат да си кажем, непрекъснато изискват да им бъде споделено до границата на неприличното и абсурдното и ние непрекъснато трябва или да удовлетворяваме този техен нагон за контрол или да се въвличаме в конфликти с тях. И защо се стига до това? Защото болнави връзки с такъв характер не могат да бъдат прерязани в близкия кръг. Това не са хора, които можем с лека ръка да пренебрегнем или с които да не общуваме. Тоест тяхното отклонение ни се налага принудително и резултатът е неприятен. Чувала съм хора да се оплакват от такова нещо и казвам съвсем откровено, че дори отстрани изглежда адски неприятно. По-лошо, възпитава в онези, които са подложени на постоянен разпит тревога, но и дресира автоматизъм да отговарят на всевъзможни тъпи въпроси. Впоследствие този автоматизъм се прехвърля към въпроси зададени от всякакви хора. Те произвеждат тази автоматична реакция, защото са привикнали да отговарят за всичко и защото знаят, че ако не отговарят ще бъдат наказвани. Това приятно ли изглежда? Това полезно ли е за разпитваните? Не. Не е. Адски вредно е и им пречи да се защитават, когато това е необходимо.

И сега да се обърнем към съвремието. В момента има стотици, ако не са и хиляди, видеа, които учат своите зрители как да проникват през бариерите на останалите. Менторите препоръчват изреченията да започват с конкретни фрази, говоренето да е форматирано по такъв начин, че да бъде поднасян и предизвикван събеседника да говори. Тоест в момента се възпитава многохилядна вълна от лукавци, които ще общуват тенденциозно с цел да измъкнат информация. И на мен ми се иска да обърна внимание на това какви качества се отглеждат в добрте зрители и какъв ще бъде резултата. 

На първо място какви качества и каква представа за света възпитават тези усърдни и умни, в това няма спор, ментори. Светът представен така е една пързалка, по която се катери трудно, а се сурваш лесно, и за да си успешен и да можеш да се катериш нагоре трябва да притежаваш умения и качества за общуване. Да можеш да извлечеш информация от другите за техните планове и така да устроиш за себе си по-добри и винаги по-силни позиции. Но хората не си разказват всичко доброволно, защото всеки има свои лични впечатления и планове. Не бъдете наивни, казват менторите, да си добродушен и любезен е проява на наивност. Вие трябва така да общувате, че хората сами да ви разказват тайните си. И веднага следват примерите как да започне изречението и къде да спре, за да се почувства другия принуден да си каже всичко. Идват препоръките как да му внедрите в съзнанието концепция, как да го тласнете към споделяне на лични неща и как да го подхлъзнете да изпитва към вас доверие. И всичко това без да е необхоимо да го заплашвате, биете, тормозите и измъчвате. Как ви звучи всичко това? Подхлъзване, внушаване, манипулиране, тласкане, внедряване, прикрита принуда. Защото не искате да се премине към директна принуда под каквато и форма да дойде тя. 

Всичко това е съвсем нормално в света на куките и специалните труженици, защото на тях това им е работата. Това са учили и това работят. Няма нищо страшно - ако искат да научат нещо ще го научат. Наистина няма нищо страшно в това. Не можете да ги спрете. Да го повторим ли? Не можете да спрете един специалист от това да проникне до информацията, която търси особено, когато разработва нормален обикновен човек. Точка. 

И няма видео, което да ви подготви за всички номера, които ще бъдат приложени. Точка. Нещата са много прости. Не можете да надиграете трениран специалист, а ако му се запънете най-много да станете обект на цял екип от тренирани специалисти. 

Да се върнем на нормалния човек, който не е "специалист" и се чувства много впечатлен от тези видеа. На първо място поставяме бележката, че такива видеа ще бъдат предмет на интерес основно от хора, които имат нуждата от такива техники. Или казано съвсем директно аудиторията на тези видеа е съставена от интриганти, манипулатори, хора, които симулират персона, хора с фалшив социален образ, хора търсещи да компенсират недостиг, емоционално компрометирани хора и всякакъв вид индивиди, които искат да компенсират социална, финансова и психологическа немощ. То е по условие, ако интересът не е професионален, 

И какво имам предвид под "професионален интерес" - ами много просто. Това са психолози, теоретици, писатели, творци разгадаващи някой персонаж, режисьори, лекари и разбира се "специални" кадри. Всички останали, които гледат и нямат "професионален" ангажимент с темата са податливи на самовнушението, че искат да бъдат не казионни, а големи манипулатори. Тоест от една страна имаме вътрешна самооценка, че човекът вече е манипулатор и на второ място имаме желанието да стане по-добър манипулатор. Тоест ние имаме стремеж към осъвършенстване на умението да въртиш другите хора на малкия си пръст съвсем умишлино. Ние имаме стремеж към лукавство, лъжа, измама, грабеж на идеи или информация, замаскирана принуда, незачитане на правата на другия, отсъствие на уважение, тревожно занижена емпатия, доминация. Това се явява манифестация на претенция за собствената значимост, себичност, егоизъм, садизъм предполагащ и наличието на мазохизъм, често алчност, често страх, дълбоко вкоренени слабости, неовладян и некултивиран свръхаз, несигурност, мързел или обикновена психо-дисфункция от какъвто и да било вид.  

Когато казвам, че садизмът предполага поне частично присъствие и на мазохизъм това твърде често е така. През времето, в което не причинявам страдание, твърде често изпитвам страдание. И тъкмо това, което изпитвам е причината да причинявам страдание. Тези двете са много опасна и отровна двойка. човек, който изпитва страдание може да не посегне към причиняване на страдание, но човек, който причинява страдание обикновено има оправдателни моменти, в които си припомня защо е такъв, какъвто е. Или иначе казано стреми се към собственото страдание.

Как да имплантирате идея в нечия глава... А защо трябва да я имплантирате? За да ви е по-лесно, по-изгодно, по-удобно, да спечелите власт, да добиете ресурс, да спечелите пари, да спестите пари, да се домогнете до някого, да се издигнете кариерно. Има много отговори на този въпрос и повечето са свързани с личната изгода. Тоест всички, които ще се опитат да се научат как да бъдат "по-успешни" в манипулирането на останалите изграждат едни красиви, безценни качества. И нека се върнем на предпоставката: Живеем в свят опасен, хлъзгав, динамичен, несигурен и в него не се котират хора, които не биха си позволили такова поведение. 

Ето още един блестящ съвет. Не бъдете любезни. За да владеете хората в едно помещение не бъдете любезни. Доброто отношение ще олекоти присъствието ви. Да задълбочим ли това съждение? Много е трудно, времеемко и скъпо да накарате някой да ви обича. Най-късият път към подчинение е страха. Влизате, правите за посмешище някой незначителен герой и приковавате вниманието върху себе си като силен, доминиращ, водещ и опасен човек. Никой няма да си позволи да своеволничи с вас, защото той вече знае какво ще му се случи. 

Какъв е резултата, когато възпитаваме повече на брой такива хора? Ами получаваме още по-свирепа и агресивна среда, по-ниска култура, по-нисък толеранс и почтителност към другите, незачитане на правата на останалите като равни, манифестация на проблеми със собственото его, алчност, жестокост и т.н. Средата става още по-опасна, хората безпардонни, обществото подвластно на ниски страсти. Помислете над тези неща, когато се учите как изкуствено да накарате някой да ви хареса или се опитвате да "имплантирате" своя идея някъде, или искате да изкопчите информация разпитвайки тарикатски. Представете си колко приятно ще ви стане ако се окаже, че другят отсреща се е учил от по-добри майстори и ви пързаля напред-назад за лично забавление. 

В това отношение маймуните силно ни превъзхождат. Те изграждат отношенията си на базата на сътрудничество. Дори да се скарат бързо търсят начин да се помирят и помагат на другите в очакване, че когато изпаднат в нужда ще им се помогне. Или казано просто те спазват едно от най-важните правила: Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.