Аз предпочитам да изгарям в огъня на огорчението да гледам как блестящи наши деца не успяват да се преборят с прокобата на системата отколкото да гледам полуидиоти, които не знаят за нейното съществуване.
И така трябва да бъде. Трябва да раждаме и възпитаваме големи хора и бъдете сигурни не всички ще се провалят в сблъсъка със суровата среда. Колкото повече умни, сръчни, с пъргави умове и ярка мисъл хора отглеждаме толкова по-големи ще бъдат шансовете пред всички тях взети заедно. Иначе са обречени.
Забравете онези, които са паднали в жертва на системното разрушение. Не спирайте да ги обичате, обичайте ги, пазете ги. Но не се уповавайте на тях. Те са загубени. Отнети са вече. Болезнена мисъл, грозни думи са това, но са част от жестоката действителност, в която живеем. Но покрай тях инвалидизираме и малкото здрав цвят в короната на нашето древно и красиво дърво. Ако продължаваме така то ще спре да ражда плодове. И рано или късно ще умре. Просто ще умре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар