Електронните лексикони – инфантилизирането на един цял свят

От една страна социалните медии и видео площадките дадоха възможност на милиони хора по света да говорят, да споделят информации и да се осведомяват за широката картина в света. Това е нещо прекрасно и без него много неща щяха да бъдат различни. Без информация хората нямаше да знаят за хилядите проблемни събития и теми, които днес определят съдбата на всички нас. Тези информационни канали се оказаха като кислорода – това, което ни дава живот също така ни убива. Защото в големия социален организъм има десетки пъти повече хора, които не използват модерните технологии за да бъдат осведомени, а за да полират съзнанието си. Тоест огромен брой от хората се оставиха в ръцете на виртуалното битие и то ги промени.

Те се зарадваха на „споделящата“ функция и се впуснаха в щедро себеописване, споделяне на лични мисли, личните си истории, показаха колко са самотни и колкото повече разголваха публично своите личности толкова по-самотни ставаха, защото се научиха да търсят одобрение и оценки от другите по всички лични въпроси. Имам нова кола, обичам тази песен, бях на почивка, видях нещо интересно, изпаднах в кавга с някого, имам политически пристрастия, съпругът ми изневери и т.н. Нищичко не остана, което да е лична информация, а малкото, което те не споделиха публично беше прихванато през други канали за общуване, в които го разказаха на най-близките си приятели. И тук думите на Шошана Збигнов започват да бият като камбана. Всички тези данни, всички тези лични информации бяха прихванати и описани от търсачките и други социални площадки за да бъдат търгувани като поведенчески фючърси.

Накратко за поведенческите фючърси ми се иска да кажа, че тези лични информации - какво харесваме, потребяваме, какви навици имаме и какви проблеми, означава, че можем да бъдем таргетирани с конкретни продуктови линии. Да бъдем адресирани с реклами, които кореспондират пряко на нашите нужди и така да бъдем тласкани към по-високо потребление. Не само можем да бъдем подхлъзвани да харчим, но можем да бъдем манипулирани и какво да мислим чрез тунинговане и пренареждане на информационния поток, който достига до нас. Както виждате разголването публично и през технологичните приспособления крие своите особености. И за онези, които мислят, че нямат какво да крият можем да добавим следното. Ако има организация, която знае абсолютно всичко за вас, вашите близки и личния ви живот тогава вие сте прочетен, разтълкуван и лесно манипулируем. Това е факт.

Това разголване, обаче настрои съзнанието на хората до нивото, на което се намира съзнанието на едно дете. Децата говорят каквото им падне, често не преценяват добре ситуациите, имат потребност от внимание и публика, одобрение най-вече, и не могат да контролират желанието си за споделеност, самопоказване и саморекламиране. Това в света на възрастните се определя като инфантилизъм. Неспособността да се контролираш, да контролираш вътрешните си пориви и нужди, да показваш своята дезориентация – всичко това е част от битието на една оформяща се и незряла личност. Децата пишат в дневници, споделят личните си впечатления, затрогват се лесно и лесно изпадат в емоционални състояния.

Някога, когато ние бяхме деца, имаше лексикони. И в тях ние лепяхме снимки, шарени картинки, записвахме текстове на песни и приятелите ни оставяха послания и оценки. Прилича ли ви на социалната мрежа? Съвремените електронни лексикони са същото нещо. Само, че се ползват от уж зрели възрастни, които претендират да имат рационален начин на мислене. Не само са инфантилни като вид забавление и поведение, но пробиват и идентичността по много драстичен начин.

Според чл. 39, 40 и 41 от КНРБ „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“ и „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация“, но в социалните мрежи редица теми се блокират и са табу. Санкционират се аватарите и се блокират акаунтите им под предлог, че това се смята за „дезинформация и нарушаане на правилата на общността“. И хората свикнаха това нещо да е нормално. Свикнаха да внимават какво пишат, да избягват определени теми и да се съобразяват с искания и директиви, които не са демократични.

Ще дам пример. Близките години се засне филм за Анн Болейн. Тя е била втората съпруга на Хенри 8-ми и е обезглавена поради това, че не е успяла да му роди наследник и се е въвлякла в заговор срещу него. Анн Болейн е дъщеря на лейди Елизабет Хауърд /дъщеря на Томас Хауърд втори херцог на Норфолк/ и Томас Болейн граф на Уилдшър. На всички снимки от съвремени художници тези исторически личности са с бял цвят на кожата.

Модерният филм представи Анн Болейн като негърка, не само, но в рекламния спот тя целува сексуално друга жена. Актрисата с черен цвят на кожата е красива жена, но въобще не прилича на историческата личност. Когато се опиташ да коментираш този филм постовете се блокират, защото изтъкването на неправилния подбор на актьори и коментирането на неадекватни за този исторически период препратки и творчески решения е забранено. Забранено е да се коментира нещо толкова дребно и маловажно като едно произведение на изкуството. Представете си до къде се простира свободата на словото. И хората свикнаха, че няма да говорят каквото мислят, а ще говорят каквото е позволено. Малко по малко през социалните медии те се научават кое е „да“ и кое е „не“.

Инфантилизирането на психиката води до редица последствия. Бягство в съдържание, което е безопасно. Отказ от критично мислене и податливост на внушения опаковани в лъскави панделки. Така изборът и предпочитанието на шарените бонбонки вместо сериозните личностно и социално значими въпроси става естествен и почти неизбежен. Без съмнение това оказва влияние и на ценностната система, която се научава да „не забелязва някои неща“, които биха оспорили нейната функционалност.