Така е. Това е истинско посмешище. Заради атракциона на няколко тикви, прилепчета и шепа бонбони хората възприеха модела да пълнят главите на децата си със символите на чужд празник. И не е проблема само в това, че празника е чужд. Проблемът е, че масовизираната западна култура има прилеплив и промивателен характер. Тя е приветливо предлагана, но от нея се очаква да измести локалните култури. Затова тя е насърчавана, а те, доколкото е възможно, биват подтискани. Ако се зачетете в една от книгите на Збигнев Бжежински "Изборът" ще видите подобни текстове и ще се убедите, че това е съвсем преднамерена програма. Той пише и сам той признава, че:
"Ефектът от това персонално, но най-често виртуално подлагане на влиянието на американската масова култура е революционен. Тя освобождава индивидуалната личност, руши преобладаващите привички, поражда непостижими като цяло социални цели и подкопава традиционният ред. Тя също така хомогенизира човешкото културно разнообразие... Тя се разпространява по силата на имитацията, а не чрез принуда..."
и четем по-нататък:
"Съблъзняването е нещо много по-лошо от натрапването. То те кара да се чувстваш слаб и ти мразиш както изкусителя с меки ръкавици така и самия себе си"
Не е никак случайно, че четем тези оценки и размишления в неговата книга, защото там има още много неща, които дават обяснение на редица явления. Но нека се върнем на смеха в залата. Защо не се смеем? Защо не се дърпаме? Защо не избираме да заведем децата на кукерския празник вместо да им пълним главите с прилепчета и скелетчета? Дали обяснението е в лъскавата картинка? Дали не е в това, че символите на този съшит чужд празник са така елементарни, че сетивата ги поглъщат безпрепятствено?.
На първо място лъскавите опаковки и красивите картинки създадени от десетки хиляди художници са резултат от това, че хелоуин е стока. Той е продуктов сегмент старателно разработен през годините за да се добие едно сериозно икономическо перо. Можем да го сравним в това отношение с нашите мартенички, но обърнете внимание, само частично. Защото у нас дълги години беше модерно сами да си правим мартениците. И за тях не беше необходимо повече от две кълбета с конец. Тоест подготовката за празника с изработването на красоти за него, някакви символно натоварени предмети при нас е даже доста скромно. Докато в чуждия празник вътре са добавени стотици елементи, които предизвикват вълна от продажби на материали за декорация, конци, дрехи, бонбони, десерти, свещи, играчки, подаръци и каквото още се сетите. Възможно е да приемем дори, че той стои почти равнопоставен по приходи на новогодишните празници.
По отношение на семплите мартеници можем да добавим, че България е възприела в голяма степен минимализма и обществото беше възпитавано да не търси разхищенията. Да е скромно в претенциите си към дизайна на нещата и в много по-голяма степен да оценява значението им. Защото минимализма е икономичен. Защото минимализма е функционален, но същевремено изчистен от декорациите на другите стилове. Защото минимализмът мисли повече за човека и неговото самоусъвършенстване отколкото за декоративния патос. Защото и минимализма може да бъде красив. Не е задалжително всяка барокова или класицистична концепция да е красива.
Между другото самите чужденци толкова са свикнали на помпозните разхищения в дизайна, че често си позволяват да казват на нас хората от бившия социалистически строй, че нещата ни са грозни. Че не са луксозни, че изглеждат евтини. Но те не си дават сметка, че тези евтини минималистични решения са били съобразени с друг вид разпределяне на благата в обществената структура. И дявол го взел бяха много здрави и са все още много здрави. Гледам снимки от шейсетте години и на тях има столчета същите като тези на вилата ми. Столове на 60 години още се ползват! Какво можеш повече да искаш от тях? Хората не разбират, че държавното предприятие е трябвало да преодолее травмите от началото на 20-ти век така щото хем да осигури да има за всеки хем да е здраво и трайно. А и нека не бъдем наивни. Огромни количества от пищното красиво на запад е резултат от колониализма. И ние можем само и единствено да се гордеем, че не сме били колониалисти и върху нас не стои такова петно.
Но да се върнем на хелоуин. Съвсем естествено е, че един толкова старателно разработван продукт ще е красивичък, любопитен, интригуващ и подхлъзващ. Подмамящ да харчим. Защото той формира потребителско мислене. Да, също и творческо, но имайте предвид нещо много важно. Истинското творческо мислене изисква съчиняването на нещо ново. Ретранслирането и пресъздаването на творчески продукт измислен от друг човек е възпитаване в определен стил. Повтарям. Когато давате на едно дете творчески комплект вие не го учите на творчество. Вие го учите да сглобява, да работи по инструкция, да хармонизира вкусовете си в определена стилистика, да се приобщи към определена общност. И в този смисъл въвличайки децата в чуждия празник вие всъщност ги приобщавате към тяхното общество, а не към своето. Вие видоизменяте обществото си. Точно толкова са простички нещата. Вие възпитавате американчета.
Много е важно да се разбере разликата между една индустрия и обичай. Всичко свързано с празника Хелоуин е масовизирано и изведено до търговски продукти. Като започнем от костюмите, боите за лице, тиквите, декорациите, бонбоните и стигнем до причудливия характер на смисъла на този празник. Между другото тук можем да говорим изключително нашироко за това какво всъщност стои в основата на символите. И както и да го погледнем смъртта е в основата. Затова най-честите костюми са на скелети, демони, вещици и чудовища. Защото всичко, което е зло, злонравно е в основата му. Страхът от неизвестното, ужаса от опасното, превъплъщението на адското. Злото поражда зло и води до края на хората. Но потребителите на този фантазмен сюжетен комплекс гледат на всички тези превъплъщения на смъртта по различен начин. Те я намират за симпатична и забавна. В голяма степен те са много по-податливи на алтернативни внушения от хора, които не са свикнали да се самопредставят като скелети и инкарнации на мъртвите. И най-лошото от всичко е това, че децата стоят в центъра на този маскарад. Защото инфантилизираните им родители, мозъчно и душевно умрели от напрежението на кортпоративния свят, не могат да отсеят, че се наслояват потенциално опасни смисли.
И нека припомним, че Ну Погоди беше напъден от нашия културен свят заради една цигарка. Вредно е да се изобразява лошия вълк с цигарка в уста. Но е съвсем прекрасно да се изобразяват разпиляни черва, отрязани глави, кървища и насилие от всякакъв сорт. Не само, но това да е представено като нещо прекрасно. Защо не? Вкарва малко тръпка в иначе така сивия и обикновен живот на хората.
Много от нас са чували, че празника на Хелоуин е фасада на сатанизма. И е твърде очевидно, че склонноста към имперсонифициране на някакви фантазмени герои се превръща в епидемия. Аз гледах с открито смущение, предизвика в мен ужас, предаване на господин Михалков което показа една от последните мании сред инфантилизираното население на запада. Защото там има и интелигентно население. Говорим за инфантилите. Те мислят, че като сложат маска на лицето си и поскачат като котки се превръщат в котки. И те вярват, че това е истинската им същност. Вие представяте ли си за какви психически завои става въпрос?! Същите тези ходят на паради опозорявайки дъгата. И същите тези празнуват Хелоуин. И те не си дават сметка, че са подлъгани да участват в тези маскаради за да купуват. За да потребителстват и да дебилстват. Бъдете сигурни, че хората, които им пласират тези концепции и тези стоки не се мислят за котки. Те само си броят пачките.
Продуктите, които се създават покрай празника на Хелоуин за масите са лъскави, но са изкуствени. Да, точно така е. И за съжаление човекът, който цитирах в началото е прав. Никое дете няма да иска да прочете българските класици докато планира какво костюмче ще носи в нощта на вещиците. То няма да иска да бъде Ботев, нито Огнянов, нито дори мускетар. То ще иска да е демон, да е вещица, вампир или окървавен труп. Защо не се смеете? Кое дете иска да е труп? Кое дете иска да прилича на смърта? Кой родител иска да вижда детето си в превъплъщение на смъртта? Що за глупости са това?
И сега погледнете нашите кукери. Натурални, хармонични със средата и според традициите ни не всеки може да бъде кукер. Специфичната култура на обичая стои грубовата, но автентична. Защото е резултат от друга идеологическа конструкция. Не е потребителска. Не е комерсиална по начина, по който е комерсиален Хелоуин.
Не възпитавайте другоземци, защото си затривате корена. Ние не живеем с илюзията, че сме съвършени. Но ние имаме всяко право да съхраняваме паметта на предците си. И тя е много по- ценна за нас от шарените етикети на чуждата масова култура, която е толкова прилеплива, че унищожава културата на приемниците си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар