Децата ни са сложени на жертвеника на епохата

Нима не виждате какво се случва с децата ни? Те са абсолютно хипнотизирани от устройствата, прилепили са скандално поведение и всяка наша дума е посрещната с агресивно негодувание и дълбоко неразбиране от тяхната крехка психика. Защото те не се учат да мислят, а те се учат да бъдат имитатори. Имитатори на грешните послания и съждения.

Трагичен е ефекта от западната пропаганда над младежите. Седемнайсет годишни деца са полуграмотни. Не желаят да учат, не желаят да четат и не желаят да се развиват. Те гледат скъпите стоки в магазините и мислят, че човешката им същност се определя от това какво ще покажат, че притежават на приятелчетата си. Ерих Фром не само ни застигна, но ни удари от всички страни. Да имаш и да бъдеш днес е проблем повече от всякога.

Моя позната ме попита за детето си дали може да мисли. Дали може да мисли? То не може да чете, нито да пише, не знае нищо и не може нищо, но на масата се поставя въпроса дали може да мисли. Давате ли си сметка това дете колко податливо ще бъде на внушения от онези, които ще размахат пред него лъскави опаковки, шарени панделки и големи обещания? Това дете може да бъде тласнато в произволни посоки за няколко мига и цялата вина пада върху нас, възрастните. Защото не сме намерили правилните думи, правилните начини да противостоим на огромната психотропно-пропагандна вълна, която е заливала детето през цялото му развитие. Ние, които толкова обичаме тези деца, сме пълен провал в тяхната защита.

Странното е, че някогашният еталон, децата на богатите, е не по-добре. Винаги се е казвало, че децата на богатите учат в по-добри училища, имат повече възможности за развитие и това изглеждаше нормално в новия демократичен свят. Не защото е правилно, а защото съзнавахме, че е естествено като процес. Оказа се, обаче, че училищата, в които ходят децата на богатите не произвеждат нищо по-различно от всички други училища. И всичко се дължи на директивите спуснати до цялата образователна система. И това не е само в България. Болонската конвенция е разпростряла влиянието си в целия свят. Ако мислите, че само българчетата имат такива проблеми това не е така. Проблемът е повсеместен.

Родителите трябва да разберат, че през малките устройства децата възприемат света по различен начин и си създават аватарно игрово мислене. Те не могат да осъзнаят стойността на живота, защото вътре в играта всички имат по много животи. Те не могат да осъзнаят непоправимостта на някои свои действия тъй като вътре в игрите имат ходове назад и изтриване на грешни ходове. Децата измерват собствената си стойност през „лайкове“ към модерни и вървежни влогове. Забравете за четене, те не могат да четат. Те не знаят елементарни думи като „его, иго, обоняние, обаяние, еластичност, неволя“. Те не знаят значението на думите. Те не знаят какво е това нещо неволята. Говорим за 16, 17 годишни деца. Това е страшно. И родителите им вместо да поставят това на масата като проблем оправдават всяка проява на мързел с гениалността на децата си.

Обичаме ги, не, обожаваме ги. Те са всичко, което имаме. Истина е. Но как се стига до това да позволим така да съсипват потенциала им? Защо всеки път, когато някой заговори за тези неща родителските тела вместо да се замислят реагират апатично? Всеки един се държи така сякаш това не се отнася до него. Всеки един си мисли, че е направил всичко възможно и най-доброто възможно. Всеки един родител бърза да защитава гарджето си, а не си даде сметка, че му прави лоша услуга.

През последните години имаше прецедент. В една детска градина на запад бяха оградили малко пространство вътре в стаите и бяха дали възможност на децата да ходят до тоалетната в ограденото пространство както котетата правят. Едно от момченцата, обаче, свършил своята голяма работа в коридора пред стаята с настояването, че той има право на лично мнение. Разрази се огромен скандал около тоза случай. Ако децата бъдат третирани като животни то те ще се държат като животни. Ако изискванията към тях постоянно спадат то те нямат стимул да се развиват. И обърнете внимание всичко това се случва докато учебният материал е пълен с всевъзможни неща натоварващи тяхната психика със странни информации. В урок за четвърти клас прочетох, че движението бива два вида: Праволинейно и криволинейно. И целия учебен час се върти около тези двете. Но ако попиташ детето какво движение е катеренето по дърво то не може да отговори. Не само защото никога не се е катерило по дърво, а защото не му се налага да генерира каквито и да било размисли над това, което учи.

Помислете до каква степен децата са на жертвеника на епохата и колко много усилия се искат този сбъркан конструкт да бъде коригиран в съзнанието им. Малките говорят за толерантност, за правата си, нищо не умеят, нищо не правят, нищо не знаят и нищо не искат. Какво правим с децата си и защо позволяваме това да се случва?