Принизяването на децата е директно унижение за родителите им

Хората реагират първосигнално, когато става въпрос за защита на техните деца. Ако някой удари детето родителят става хиперактивен в защитата му, което е правилно. Но интересно, когато някой се гаври със съзнанието и интелекта на детето родителят остава пасивен. Не само, но дори да вижда проблемите се преструва, че всичко е съвсем нормално.

На какво се дължи този феномен? Много е просто. Родителите свикват на всякакви нива в битието да се гаврят с тях. И интелектуално, и финансово, и психически. Информационното блато е толкова мътно, че възрастните са в ступор по отношение на собствените си разбирания за света. Пропаганди за хомосексуализъм, насърчаване на насилие, постоянно превратно представяне на световните събития, подмяна на съдържанието, укриване на актуални новини и представяне на някакви глупости за важни събития. Всеки един възрастен ежесекундно се сблъсква с този компот и когато разговаря с детето си и вижда нивото на развитието му вместо да предприеме мерки за подобрение остава пасивен. Той не знае как трябва да разбира поведението на детето. Той няма самочувствието да реагира, да изисква и да настоява. Психическата му енергия е изпомпана до предел в стремежа за оцеляване и малкият човек с неговия компот от разбирания му идва в повече. И тук говорим за по-умните родители.  Онези, които съзнават какво се случва.

А всички онези, които се носят по течението и са крайно отчаяни и объркани по отношение на смисъла на нещата, те нямат шанс да осмислят развитието на децата като проблемно. Те не разбират какво се случва и въпреки, че ясно виждат някои особености просто не знаят как да ги тълкуват. А е много просто. Необходимо е да се реагира за всяко нещо за да се помогне на децата да формират своята нравственост по по-добри начини. И веднага ще дам пример. Едно момиче на 9 открадна от мен кутия цигари. Подгоних я, но когато успях да я настигна видях, че тя е с още 15 деца. Настана бъркотия, гоненица и накрая едно от момчетата потвърди, че тя е взела цигарите и каза къде работи майка й. И аз съвсем естествено отидох при жената. Когато й казах, че дъщеря й не само пуши, но и краде тя веднага започна да защитава детето си. Двама възрастни се ангажирахме да гоним децата и да им говорим, че и пушенето и кражбата са проблемно поведение, но когато нещата опряха до родителя възпитателната поука отиде по дяволите. Така, че проблемът е комплексен. Не само малките хора са екранно зависими и се облъчват денонощно с всевъзможни помиарщини, вдигат ръка за нацистки поздрави и говорят глупости, кълнат , обиждат и заплашват, но правят истерии, когато им направиш забележка. Децата, които толкова обичаме, са жертва на епохата, в която живеем.

И тук искам да подчертая, че гаврата с интелекта и потенциала на децата е подигравка с родителите им. Подигравка е с възрастните и е принизяване с такива мащаби, че всеки един себеуважаващ се човек страшно много би се ядосал от всяко едно посегателство над бъдещето на децата му. Посегателство над мечтата му за това бъдеще, поругаване на интегритета му като съзнателна личност и част от това общество. Обидно е да знаеш, че ти се подиграват като съсипват потенциала на децата ти. Логично е да задаваш въпроси какво учат, как разсъждават, защо поведението им е извън норма. Нормално е да се чувстваш лично засегнат от това, че посягат на най-слабата единица в семейството.

А не е ли посегателство да виждаш, че това, което изпращаш в бъдещето е предумишлено осакатявано? Не е ли болезнено да гледаш и да чуваш, че училищата са пълни с наркотици? Не е ли трагично да не можеш да проведеш един нормален разговор с детето и не е ли истинска подигравка да знаеш, че има програми, които активно обработват идентичността на децата? Не си ли ти като родител превърнат в едно посмешище, донор физиологичен и финансов, който е безгласна буква в определянето на бъдещето на тези деца?  

Защо правиш всичко това ако на всяко едно ниво детето е промито. То не научава и не възприема нито един от символите на българщината, то не научава добре и никой чужд символ. То е преносител на една еклектична смес от хаос, агресия, безметежност, безцелност, неграмотност и неадекватност и всичко това е удар по теб. Защото ти си този, който в крайна сметка си създал този живот и на всяка крачка от неговото развитие плащаш с времето си, с труда си и обичта си. Не ти ли е болно? Не можеш ли да противостоиш на това? Не е достатъчно това, че го обичаш. Необходимо е да знаеш какво да не правиш и от кои неща да дистанцираш детето. Ежедневно чувам какво купуват родителите на децата си и за какви неща им угаждат. Плейстейшън за хиляди левове. А книгата им се вижда скъпа. Не бъдете съучастници в унищожаването на децата. Унищожаването на децата е подигравка с вас самите. Време е да го разберете.

Една подставена фигура се опита да ме провокира да коментирам дали зная какво искат да четат децата. И аз като писател отговарям съвсем директно. Никой мислещ човек не се интересува какво искат да четат децата. Защото всички знаем, че те искат да разглеждат книжки с картинки. Въпросът не е поставен правилно. Какво трябва да четат децата е правилният въпрос и мислещите хора знаят, че това са книгите, които ще дадат на малките хора добри отправни точки. Ще дадат на маките хора добър морал, правилни оценки за добро и зло, ще им дадат красиви идеи и мечти. Ако оставите децата да се самовъзпитават не ви чака нищо добро.