Фантомът на зелената енергия

Ние не бива да забравяме никога, че основите на разума са построени върху връзката с действителността и онова, което емоционалният свят ни тласка да чувстваме твърде често е различно от действителното измерение на нещата. Тези неща не са абстрактни, те имат директно измерение в нашия живот. И еднин от ярките примери на съвремието е скъсването на милиони съзнания с представата за това какво е въглеродния диоксид и до каква степен той е важен както за нас така и за цялата природа. Вие чувате постоянно да се говори за овладяване на въглеродните емисии, за данъчно облагане на всичко свързано с въглеродния диоксид и всичко това се представя на хората като „зелена сделка“ и грижа за природата. Но в тези неща няма грижа за природата. Пласираните послания са имитация на идеология и най-добрият пример за това е фактическото измерение на зеленото движение. То използва методи, технологии и практики, които не са полезни за природата, а напротив вредни за хармоничното съществуване на екосистемата. Фотоволтаиците, перките като по-масово използвани практики, имат негативен ефект над природата, а коефициентът им на полезност е нищожен в сравнение с ядрената енергетика.

Онези, които са възпитаници на старата образователна школа все още си спомнят, че в ядрените централи се използва методиката на ядрения разпад, която използвана по правилния начин е най-ефективният по-мащабен метод за добиване на електроенергия. Коефициентът му на полезност е 74% в сравнение с зелените методики осигуряващи едва 4%. През последните години в Русия беше проведен успешен научен експеримент, който използва технология на ядрен синтез. Ядрения синтез е  горенето на звездите. Проведеният успешен експеримент за добиване на енергия от ядрен синтез е огромен пробив в науката. За сега не може да бъде доведен до коефициент на полезност като при ядрения разпад, но това е една много сериозна крачка напред в подхода ни към добиването на енергия.

Но защо разумът днес е поставен под въпрос? При положение, че ефективността на модерните зелени технологии е тежко въпросителна, рециклирането им трудно, а с някои продуктови линии почти невъзможно, модерният човек вместо да си припомни уроците от училище бърза да ръкопляска на всяка щуротевина, която някой избълва от малкия екран. Например шокиращо е, че нито публиката, нито клакьорите натискащи за зелена енергия и намаляване на въглеродните емисии в атмосферата не знаят какво е реалното количество въглероден двуокис в атмосферата. Не само не знаят, но се правят на изненадани, когато разберат, че е 0.04%. Обърнете внимание, че ако падне под 0.03% растителният свят ще загине. Скъсването с действителността и неспособността да се осмислят основните параметри на баланса в екосистемата води до адоптирането на безумни тези и произвеждането на агресивно и неадекватно поддръжничество на някаква илюзорна идея, която няма връзка с действителността. Защото природата има нужда от този въглероден двуокис и всички помпозни приказки за опазване на природата са бутафория.

Растенията се хранят с въглеродния двуокис като преобразуват молекулата му във въглехидрати. Тоест въглерода, който е основата на живота на нашата планета никога не бива да бъде разбиран като излишен или опасен в количествата, в които съществува. Всички тези въглехидрати, които растенията произвеждат, всички тези органични съединения след това стават част от екосистемата. Това е в основата на живота и всеки, който иска да ви таксува за тези така ключови молекули ви таксува, че сте живи.

Пълната загуба на връзка с действителността, нежеланието хората да отворят и да прочетат за фотосинтезата, за цикъла на Калвин и факта, че не настояват децата им да разбират тези процеси произвеждат хора интелектуално лабилни и готови да повярват на абсолютно всичко, което им се представя като модерно, ново или важно. Не бива да се отказваме от способността да задаваме въпроси и не бива да се отказваме от правото си да разсъждаваме. Екологичният начин на мислене не означава да затрупаме плодородните земи с перки и фотоволтаици, а да попитаме защо всички тези милиарди похарчени за такив асъоръжения не се харчат за залесяване с нови гори, за поддържане на водоемите, за мрежи за напояване и за пречиствателни модули към специфични производства, които все пак отделят и някои вредни емисии. Хората са заслепени и не задават правилните въпроси. Те трябва да знаят, че ако задават рационални въпроси към тях ще се отнасят много по-внимателно и поне на част от тези въпроси ще се дават адекватни отговори. Иначе зад няколко красиви фрази за „зелена енергия“ и опазване на околната среда стои пълно скъсване с разума, отсъствие на критично мислене и най-лошото едно подчинено съзнание.