Нравственост, морал

Тези думички "нравственост, морал, интегритет, родина, идентичност, суверенитет" хората забравиха какво означават. Но не е в това трагедията. Трагедията е, че децата им не са ги чували. Днес е модерно да се говори за "права, търпимост, дискриминация" и порастнаха поколения, които не си дават сметка, че по-възрастните гледат към тях с много обич и огромни дози снизхождение. Съжаление, ако искате. В един съвсем нормален ежедневен разговор хората казват неща като "детето ми е като зеленчук, горкичкото, но си е мойто" или пък "много сме горди, защото поне не взима наркотици". "Тия затвори ги строят точно за такива /кимване към синът му/, все някой трябва да влиза вътре.". Вие разбирате ли? Чувате ли какво казват тези гласове всеки ден? 

Мъдрите хора казват, че всяко нещо се надраства и това действително е така. Децата надрастват много неща и ако са късметлии въпреки мързел и нежелание са принудени да слушат у дома какво си говори и така искат не искат трупат някакво критично малко, но все пак съществуващо количество мисли по отношение на едно или друго. Тези деца са късметлии. Но огромно количество деца растат в среда, където не се разговаря умно, не се разсъждава над важни теми, не се упражняват никакви нива на аналитичност. Те са завинаги изгубени. Или иначе казано каквото отглеждате такова ще добиете. Аз зная, че  не е честно да се говори така, защото съм чувала от родители какви неимоверни сблъсъци имат с децата по отношение на ученето и поведението. Споделят, че процесът е почти неовладяем и се изисква огромна енергия, търпение и нерви. Казват - всяко поколение с номерата си. И това е истина. Но това са осъзнатите хора, които активно работят с децата си. Там някъде в нашата мила родина има хиляди семейства, които не си дават сметка, че има проблем. Там има хиляди баби и дядовци, които виждат огромната разлика между средата, в която те са отглеждали децата си и тази, която е създадена в момента и не смеят да шукнат за да не обидят най-любимите си същества. Но тези възрастни хора не са слепи. 

В какъв свят растат тези деца и какви хора стават? Каква нравственост виждат за пример във възрастните. Хората са нагли, безпардонни, непочтителни. Крещят под път и над път за най-малко нещо. Груби са и са недодялани. Всички имат екстремно високо самочувствие и масово са комплексирани, че са втора категория хора, защото са българи. А не трябва да е така. Аз си спомням как един мъж ме напсува в парка, защото се опитах да му покажа бланка против джендър идеологията. Попитах го дали има отношение по въпроса, а той ми отговори "на майка ти у п..." и аз останах вцепенена. Защото на такъв етап от общуване аз не съм му казала дали съм за, дали съм против. Той не изразява позиция дали е за и дали е против. Имаме драстичен случай на неуважение, неадекватност, пошлост и грубиянщина. Така напсувана аз го репликирах защо се опитва да ме обижда и той ми изкрещя, че аз съм виновна. "За какво съм виновна?" го попитах и тук той за пръв път спря и погледът му ме огледа. Сякаш си даде сметнка, че аз още нищо не съм казала. Той не знае в каква посока ще върви разговора, каква е моята позиция, каква е неговата въобще не е изразил. И понеже не можа да измисли какво да каже напсува ме още един път и си отиде. Водеше пет годишно момче със себе си и докато се отдалечаваха се опитах да си представя тази малка колизия какъв ефект ще има над детето. 

На първо място те победиха и издоминираха в едно общуване с непозната. Той показа как се отнасяме с непознатите хора. Бащата даде пример как не трябва да се позволява да те заговорят. Той даде пример как се отнасят мъжете към жените. Даде пример как се изразяват позиции и с какви аргументи това трябва да бъде правено. Даде пример какво е културно поведение. Даде му пример какво означава отговорно социално поведение и най-вече използва цинични думи. Представих си какъв следва да е въпроса от страна на детето ако това се случва за пръв път:

- Тате, а какво е "п...."?

- Това, тате, е мястото, от където се изхлузват грешките. Но ти, мойто дете, няма да имаш такива проблеми, защото ти си част от поколение, което няма да се занимава с такива глупости. В твоя учебник си видял, че тъпаците държат жена за ръка, а умните парчета държат мъж под ръка или каквото там искат. И никакви "п", тате, не ти трябват. Като тая тъпа "п...", тате. 

Но този разговор е излишен, защото това не се случва за пръв път. И детето много добре знае от предишни случки какво е "п...". Въпросът е, че някой ден ако двамта - дете и родител изпаднат в спор детето спокойно ще адресира баща си по същия начин. Защото му е зададен такъв модел на поведение. Бъдете сигурни, дълбоко вярващи и убедени, че този мъж при всеки удобен случай разсъждава на глас пред познати колко е важно възпитанието и колко добър родителски пример дава. Нали знаете, самодоволно добър пример. 

И още нещо. Понеже в обществото ни е надвиснала друга заплаха. Колкото повече хората се държат като маймуни толкова повече други хора се възползват от това и вадят аргументи за отнемане на деца. Не, мястото на децата е при родителите им. В това няма спор. Въпросът не е в това, че друг може да се справи по-добре. Въпросът е в това, че родителите имат нужда от опресняване на паметта, освежаване на нравствеността. Борбата за ценности не означава да се биете с родителите и да им отнемате децата, срам и позор. Борбата за ценности е да вдъхнете на родителите доверие, вътрешна увереност и убеждението, че си заслужава да се държат културно, да дават по-добър пример, да израстват над дребните ежедневни проблеми, злобонравия и израствайки самите те да бъдат стъпалото върху което ще могат да се изкатерят и децата им.  Няма да стане с "на майка ти у п..." като заместител на фрази като "какво имате предвид, за какво става въпрос, благодаря, но сега бързам". Страхотно, страхотно се развиват нещата. Наистина честито на печелившите. 

Духовно нравствената култура е неразделна част от обществото и ако то е готово с лека ръка да я забрави то ще заслужи съдбата си. Имам предвид, че вместо двама да разсъждават над точка от конституцията, да четат тълкувания и да разсъждават над нейната стойност или сила. Тези двама са обречени да стоят на нивото на псувните. Но защо се изненадваме. Никой не се замисля, че има огромно значение за кого работиш. Огромно. Познавам хора, които отказват да се трудят, защото не желаят да бъдат корпоративни граждани. Не желаят да бъдат дори елементарна прислуга в ръцете на определен вид хора. И както Вацев каза така добиваме "хора, които се занимават със всичко друго, но не и с това което трябва". 

Защо обаче така драстично говорим за корпоративните граждани. Ами сигурно  няма да бъде изненада за вас да чуете, че дори на тях не им е приятно да бъдат привиквани от шефовете си и да им бъдат обещавани премии ако обявят, че имат хомосексуални връзки. Да превъртим това малко на ум. Корпорацията си позволява да бърка в личното пространство на трудещият се и да го разпитва с какви лица прави секс. Не само, но му предлага бонус от 300 лв към заплатата ако изтъква неортодоксална сексуална ориентация. Не само, но това е подбудителство. Не само, но това върви със затрупване на бюрото на трудещият се с шарени флаери, знаменца и книги, проспекти и брошури, които следва да станат част от неговия начин на мислене. Вие давате ли си сметка как се чувства един трудещ се човек, когато отива на работа и заварва на работното си място такъв фарс? А когато отиде до тоалетната там важат нови правила. Смесени правила. Но защо се възмущаваме? Дори в една детска градина момченцата и момиченцата така ги водят до тоалетната, че докато момиченцето ака, момченцето да пишка. Има такива места и това било съвсем нормално. Унищожителни за психиката са нещата, които се случват в момента. Възрастните казват "това не ме интересува, друго не ме интересува. Това не ме касае и друго не ми влияе", а след това отиват на психолог и не могат да изяснят с него защо са толкова самотни, объркани и незодоволени. Не са способни да идентифицират кои са онези неща, които им отнемат мотивацията да искат да бъдат стойностни хора и кои са онези инструменти, които им вменяват, че са прави за всяка тъпоумица, която са прихванали от прогнилата медийна среда.

Аз чувам, че много хора противопоставят индивидуализма на колективизма. Посочват, че модерният свят храни демоните през индивидуализма на хората, но нещо в това съждение ми е недовършено. Иска ми се да беше казано и друго. Вменявайки на тези хора да бъдат индивидуалисти, да бъдат себични, да гледат все себе си, да се борят стръвнишки за своето"израстване" всъщност това ги оеднаквява. Те мислят, че всеки един от тях е специален и значим, но те са реално едно оеднаквено стадо. Те не знаят, че ги наричат "планктон". Тоест идеята за индивидуализма, която им продават така успешно ги превръща в еднотипна биомаса. Дакато при колективизма, много интересно, през постоянното наслояване на правилото, че заедно сме силни и че общият интерес стои над личния води до изключително ярки индивидуални прояви на характер и достойнства. Някак това хората все го пропускат. Противопоставят индивидуализъм къмту колективизъм и някак в общия бъркоч не се вижда, че ярките индивидуалности изкачат най-добре, когато имат възможност да покажат своите качества къмту останалите хора. И колкото по-самоотвержени, себеотрицателни и високи са техните действия толкова по-ярко изпъква и личността на човекът, който е преносител на такива качества и действия. А там в гетото на индивидуалистите, където всеки си е забил по едно пауново перо в ... имате една обикновена масовка. Защото шарените панталонки не означават нищо. 

Много съм впечатлена, продължавам да съм силно впечатлена от доктор Черкезов. Днес той не е достатъчно известен сред младите хора. Казвам го, защото разказах историята му на студент по медицина и той не я знаеше. Студент по медицина! Аз я прочетох от страницата на адвокат Ченалова и понеже ми направи силно впечатление потърсих и допълнителни информации. А младежът, на когото я разказах ми отвърна: "Много хубава история, но българските пациенти не заслужават както германските. Защото германските пациентки мълчат и ти благодарят за всичко, а българският пациент все спори за нещо. И затова заминавам за Германия." Студент държавна поръчка. Изучили сте го, пожелайте му успех в друга страна. Пък незаслужаващите пациенти... 

1963 г. На път от Горна Оряховица за Велико Търново автобус пълен с граждани катастрофира и се възпламенява от сблъсъка с товарен камион. 26 годишният доктор Стефан Черкезов е един от пътниците. От взрива той излита от автобуса в канавката. Без да чака линейки и друга помощ той се втурва в горящия автобус и един по един успява да извади 47 пътници. Дрехите му се разтапят, косата му гори, кожата му започва да капе, но той помага на пострадалите от изгарянията пътници.  Започват да пристигат линейки и той отказва да бъде натоварен докато и последният пострадал не е откаран в болница. Повтаря на другите лекари:

“Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”.

Тежко обгорен той тръгва пеша сам по пътя, където последната линейка го качва и закарва в болница. Раните му са фатални и той умира, но преди да издъхне казва на съпругата си:

“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар…”  

Във Велико Търново има кръстена болница на него и многобройни паметници са издигнати за неговата самоотверженост и жертвоготовност не само, но високо чувство за морален дълг към другите хора. 

Днес студентите не са чували името му. Или иначе казано не можем да си позволим да захвърлим високият пример на достойните хора и да следваме сляпо кухи внушения. Става въпрос за нравственост, морал, доблест, качества непознати на модерния човек. Той мисли, че е призван да работи там, където ще му се усмихват. Усмихват се, защото нямат достатъчно кадри. Не си дава сметка, че с професията, която е избрал всеки ден може да се окаже съдбоносен за пациентите му. И той не може да разсъждава над темата дали заслужават. Ако доктор Стефан Черкезов бе влязъл в такива разсъждения 47 човешки живота можеше да са загубени. Това е разликата между хората. И тя е цяла пропаст, цял каньон между едните и другите. 

Модерният човек изглежда се затруднява да прави такива съпоставки.