"Здравей Нелина видях че сте последвала групата за книги в Феисбук ще мога ли да ви попитам за препоръка за книга на тема личностно развитие"
"Здравейте, благодаря ви. Ами за личностно развитие бих препоръчала повече книги като "Водораздел" и "Оргазмът на богомолката". Определено имат какво да предложат на читателя. Красива вечер желая."
Няма да коментираме, че човекът, който ми пише не е успял да прочете името ми нито на кирилица нито на латиница. "Хелиана" и "Heliana" се е превърнало в "Нелина". Аз не искам да бъда дребнава. Срещала съм случаи на хора, които избирайки да ми пишат и адресирайки ме по име ми задават първи въпрос "Как се казваш". Имала съм случаи на хора, които ми пишат и ми казват, че не четат добре и не разбират това име. Не мога да не призная, че ако започваме разговора с "не мога да чета", "не разбирам какво чета" или някоя друга подобна глупост този разговор няма как да се осъществи. Не съм дребнава, но невъзможността да се осъществи елементарен контакт е пряко свързана с когнитивния капацитет на човека.
Ще призная, че и аз на свой ред веднъж бях обвинена в ниска култура от един писател. Харесаха ми негови текстове и проведохме преразказано подобен разговор:
"Здравейте, искам да взема от вас интервю за една страница за книгите. " написах му аз, а той ми отвърна:
"Каква простащина. Какво означава да искате от мен интервю? Аз мога да ви кажа, че искам от вас секс. Как така ще искате от мен интервю без да се познаваме и по каква причина следва аз да удовлетворя това искане. "
Поисках му телефонния номер и му се обадих. Извиних му се за проявената простащина и затворихме. Та така. По-лесно ми е да се извиня, че съм засегнала чувствата на човека отколкото да се опитам да го провокирам да помисли защо съм му писала, каква ми е целта и кой от двама ни има по-голяма полза от това общуване. Не искам да се отклонявам прекомерно от темата, която си избрах.
Да кажем, че някога хората работеха над личностното си развитие като четяха основно учебници и художествена литература. С тези двете в ръце повишаването на общата култура и познанията в различни области личността на човека се изгражда в относителна хармоничност, защото той получава възможност трупайки знания и сюжети да работи и над емоционалната си интелигентност. Има и други компоненти, които участваха няког в изграждането на личността. Например постоянните забележки от възрастните за това кое те прави стойностен човек и какво е редно да говориш и да правиш. Тоест социалната среда беше стабилна и в голяма степен зряла. Беше също така морализаторско, в степен, че не беше никакъв проблем, леля Марче от съседната кооперация да се накара на всички деца за едно или друго. Не беше проблем някой да бъде хванат за ухото и заведен при майка му с обвинение в хулиганско поведение. Беше съвсем уместно възрастен от квартала да те спре и да ти дръпне лекция за наркотиците или някой друг социален проблем. Беше изискуемо към възрастните да се отнасяме с уважение. Да се държим почтително ,и обърнете внимание, ако някой възрастен малко е прекалил с "насосването" родителите не ходеха при него да се изясняват за правата на детето. Приемаше се, че това е просто поредният житейски урок, който това дете ще получи. Така ще внимава повече. Беше прието да предложиш на по-възрастния човек да му носиш торбата. Беше дори прието някой възрастен да привика децата и да поиска от тях да му помогнат с нещо по градината. Или пък с изхвърлянето на хартия за вторични суровини. Да, някога всяка седмица имаше пунктове за вторични суровини. Веднъж имаше постоянен пункт в квартала и втори път спираше цял камион и хората носеха вестници, списания и съсипани книги за рециклиране. Колко нотни листове съм пренесла от стари чернови на музиканти няма да ви казвам. Защото всичко това въвличаше децата в едно социално по-отговорно поведение.
Днес нещата са по-различни. Днес си ядеш сладолед в парка. Даваш следолед на кучето си, защото то има рожден ден и някой шест годишен спира до теб и започва да ти говори, че ти убиваш кучето като му даваш сладко. Кучето ще ослепее и ти не трябва да постъпваш толкова жестоко с него и т.н. в нагла и нескончаема тирада. В старо време това дете щеше да бъде напъдено, овикано ако е необходимо. Щеше да му бъде направена забележка да не се бърка в делата на другите хора и че не е почтително да съветва по-възрастните. Може би щеше да бъде изпратено с поздрави като "вчерашен пикльо" и така детето щеше да научи до къде може да се простира в общуването. Но днес е различно. Двама възрастни седим и слушаме шест годишния. Мълчим. Спираме да ядем сладолед и никой от нас не смее дума да му каже за да не бъдем обвинени в грубост или поругаване на интегритета на детето. Ние не сме злонамерени, напротив, това е детенце. Но не смеем да му кажем, че е прескочило линия на общуването и няма право да ни адресира със забележки.
И сега някой ме пита какви книги бих препоръчала за личностно развитие. Като начало бих препоръчала на всяко едно живо същество претендиращо, че е човек, да му бъде връчена книжка, в която се описва какви са приемливите норми на поведение. Например, когато си запречил движението и си в насрещната лента не крещиш с пълно гърло към онези, които си запречил да се преместят "Веднага-а-а-а!" защото това може да доведе до бой. Ей такива неща, елементарни. Като за дебили. Защото инфантилизацията е излязла извън контрол. Ако хората искат да се държат като животни ще се трепят помежду си като животни. Ако искат да имат общество ще се наложи да направят солидни крачки назад. В смисъл нагоре. Катеренето е мъчен процес, еле когато си тежко охлузен от падането надолу.
Не ме разбирайте погрлешно. Книгите за личностно развитие са пълни с мъдри фрази, но те са пълни и с методичното внушение, че ти си център на галактиката по силата на което трябва да гледаш основно как ти да израстваш и ти да си добре. Всякакво чувство за общност може да бъде съсипано от стремежа да развивам все и само себе си. Зная, че има книги за личностно развитие, които интегрират общностното мислене, но поглреднете го така - защо просто не назовем нещата по правилният начин? Ако си самотен трябва да си намериш приятели. Ако си психически неустойчив трябва да се закалиш. Ако си финансово неустойчив трябва да потърсиш начините, групите от хора, мястото си. Не е необходимо да ходиш сто години на психотерапевт и непрекъснато да говориш за нещата, които те измъчват. Достатъчно е веднъж, два пъти да проведеш разговор с други хора, мъдри хора, в които излагайки проблема си да съобразиш имаш ли основание да се чувстваш неудовлетворен. И ако те ти потвърдят, че имаш основание за тревога оттам нататък следва да предприемеш действия. Не да продължиш да се оплакваш.
Освен това в различните етапи от живота ни ние имам потребност и от различна литература. Когато си дете имаш нежда от един вид сюжети, когато си възрастен от други. Личностното развитие зависи и от дискурса в който си вписан. Ако живееш в мирни времена то ти имаш нужда от определен вид книги - биографии, любов, пасторално щастие и тн. Ако си вписан в критично турболентен дискурс не можеш да заложиш цялото си време на "манга" или на "кулинарни рецепти" или на което и да било друго хоби. Защото докато пляскаш радостно с ръце някой ще ти измъкне чергата под краката и тогава отчаян ще си помислиш, че ти трябват книги за личностно развитие. Не, трябват ти книги, които обясняват, разясняват дискурса. Хвърлят светлина над това какво се е променило в битието за да разбереш на коя гара точно са те изритали от влаковата композиция. Не можем да оцелеем ако не следим адекватно какво се случва в света около нас. Дори да сме сгрешили, дори да сме поели в грешни посоки трябва да сме скептично настроени и винаги да търсим най-адекватните обяснения за това, което ни заобикаля.
Гледам колко много хора се подлъгват по зелената енергия, градско земеделие, петнайсет минутните градове, глобалното затопляне и куп други димни завеси и мистификации, които в момента се пласират. Събудете се, огледайте се. Тези неща са подстъп към друго. Бъдете по-скептични. Търсете причините да ви занимават с тези неща и тогава личностното развитие ще дойде от самосебе си, защото вече няма да се намирате в конфликт със себе си, а в конфликт с причинителят на вашето страдание и вътрешен хаос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар