Не се поддавайте на съчинения от сорта на "15 минутни градове, градско земеделие или глобално затопляне". Още по-малко на инсинуации свързани със вашето здраве. Не всичко, което лети е за ядене. Нали така казваха бабите ни. Помислете над състоятелността на тези констукти и ще видите, че те са съчинени за да създават хаос в съзнанието на хората. Тяхната безпочвеност граничи с абсурда. Както са ви ги пуснали в обръщение така ще си ги изтеглят, а хората ще са обърнати на пълни глупаци.
Да вземем Градоустройството например. Градоустройството се прави от архитектите за да може градската, както и всяка друга обитавана от хората зона, да е удобна и да обслужва всички граждани в населеното място. Всички хора трябва да имат достъп до болниците, залите и всички съоръжения, за което те често са позиционирани на пътни артерии с удобен и максимално бърз достъп. Колкото по-голямо и важно е съоръжението толкова по-близо е до централната част на населеното място и до широки бързо проходими улици и булеварди. Погледнете позицията на НДК. Мястото му е така подбрано, че да има бърз достъп по бул. България, бул. Евлоги Георгиев и пешеходната ул. Витошка. През отсечката на бул. Левски от университета до НДК съоръжението е свързано и с Цариградско шосе. Тоест локацията на залата е подбрана за да може тя да посрешне огромен поток от хора и съответно да ги изпрати максимално бързо. Не само хората от град София, а всички граждани на страната, защото тя е за всички. Сега си представете какво предлагат 15 минутните градове. Хората от Младост 1 да си стоят в квартала с позволение за 100 излизания оттам, а хората от НДК да си стоят в зоната около залата. Така съществуването на това огромно съоръжение става излишно тъй като прилежащият му квартал не може да го напълни, нито да го използва адекватно. Защото то е създадено за всичмки граждани, а не само за онези от квартала. Така ще излезе, че едни са привилегировани спрямо други. Виждате ли ние имаме НДК, а вие имате малка квартална заличка. Едни имат Народно събрание, а други нямат.
По този начин е със всяка една от приумиците на неоглобалната пропаганда, която завихри потоци от безсмислени, кухи и несъстоятелни конструкти. Въвлече милиони хора в движения за нечии права, подлъга ги да правят демонстрации, предреши дрескода на общуването, обърка милиони съзнания кое е нормално и кое не е. И това ще спре така както е започнало. Постепено ще отшуми, ще бъде похлупено от съдържание с по-висока стойност и летвата ще бъде вдигната отново много високо. И онези, които са позволили юга да им бъде посочван за север ще останат не само излъгани, но огорчени и объркани.
По отношение на правата на хората с обратна сексуална ориентация. Ами помислете над следното. Ние преминахме през период само преди две години, когато хиляди хора загинаха поради липса на адекватна медицинска помощ наложена от протоколи нехуманни и погрешни. Тези хора умряха по стъпалата на болниците, в линейките и по къщите си напълно безпомощни. За тях няма шествия. За тях никой не говори. Но, представяте ли си, здрави и прави красиви хора реват от сутрин до вечер по всички медии и по площадите, че правата им са нарушени защото не могат да сключват хомосексуални бракове. Срам и позор за онези, които скандират. Срам, защото се преструват, че не знаят за останалите. Позор, защото не се вълнуват от страданието на сънародниците си. Ако се бяха огледали щяха да видят, че около тях се случват далеч по-страшни неща и техните искания са несъстоятелни. Щаха да видят, че народа е пуснат по пързалката на разорението и красивите пурпурни перца, с които те се кичат ги правят смешни. Нелепо изглаждат на фона на проблемите, които изживяват хората. Ти се чудиш как да оцелееш, а друг ходи гол по улицата, поругава родината ти и иска да му ръкопляскаш колко е оригинален с цветовете на дъгата. Истината? Цветовете на дъгата принадлежат на дечицата. Това е знаков инфантилен символ на невинноста, щастието, радостта от живота, шарените бонбони, цветята, играчките и захарния памук. Всичко това принадлежи на децата. Не на хомосексуалистите. Това не е сексуален символ. Да ги питаме - защо откраднахте дъгата от дечицата?
Несъстоятелните идеи изискват да спорим с тях, не да ръкопляскаме. Едно е да си измислиш някаква фантасмагория и хората или я харесват или не. Съвсем друго е да изискваш от останалите да ти симпатизцират и то на цената на пълен понятиен хаос. Питайте ги, попитайте малките какво означават определени думички. Идея нямат. Не могат да разберат разликите, не могат да осмислят разликата между топлата и студената вода. Не могат да ви кажат какво причинява да има разлика между двете. Роптайте срещу съсипването на тези прекрасни деца. Огледайте се. На едно му тече слюнка по брадичката, друго писка като животинче. Те са жертва на натрупването на твърде много обстоятелства, които им влияят зле. Не ви ли е мъчно за тях?
Не им купувайте велотренажор. Купете колело и ги изритайте от удобните дивани право на улицата. Да падат, да стават, да се движат, да изпадат в разнообразни ситуации, да им се скарат някъде, да си извоюват похвала на друго място. Похвалите трябва да се завоюват иначе получавате самодоволни инертни безхаберници. Какво значи "той нищо не може, нищо не знае, нищо не прави и нищо не иска". Моля да ми бъде разяснено как така едно дете успява да въплати тези параметри. Мен ме боли само като го слушам, а като се замисля къде води това добивам страх.
Както ги наложиха постепено, брутално и мъчително така ще ги покрият все едно никога не са били - плавно, но брутално и мъчително. И всички, които са тичали след знаменцата ще трябва да се пребоядисат в спешен порядък. Пребоядисването междувпрочем вече започна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар