Изкривената душа зад обидните думи

Непрекъснатата употреба на обидни думи се превръща в навик. И веднага ще ви кажа какво имам предвид. Не става въпрос за онези моменти на гняв, в които ще изпунем някоя благословия. Не говоря за този вид обиди. И те не са най-прекрасното нещо на света, но те са по някакъв начин често хвърлени във въздуха за сваляне на напрежението. "майната ти, да му еба майката, и си еба майката" и т.н. често се използват наистина за освобождаване на събрано напрежение. Това не ги прави прекрасни, но са много различни от друг вид вметки и обиди, които вече идват да се залепят като определителни опитващи се да придадат характеристики на хората.

"оная проклетница ми го каза"

"и как е тоя боклук?"

"поредният сатрапин"

"мърсолника ли го каза?"

"онова нещастие човешко"

и т.н.

Този вид обиди показват отношенията между говорещият и обекта на говоренето, но обектът на говоренето най-често не е там за да се защити. А и да е там обидите са толкова несъстоятелни, че нямаш и какво да отговориш. За изговарящият ги те са привидно аргументирани с нещо, което се е случило, но реално са натоварени с функцията от една страна да наслояват лошо отношение и от друга страна да предизвикат конфликтни постановки. Онзи, който ги произвежда ще отрече, че се стреми към скандал, но реално това прави. Търси конфликта подсъзнателно, а понякога съвсем съзнателно. Една моя позната нарича този процес "да те поставя на чергата" и когато стъпиш отгоре мога да дръпна и да паднеш. Такива хора обиждат докато им се отговори, а след това настъпва апокалиптичен скандал. Драма, повече драма и слягане на пластовете след големите трусове. И те толкова често го правят, че се превръща в моторика. Те обиждат напосоки един и друг и съвсем мимоходом обиждат и този, на когото говорят. Нима си мисли, че ще бъде подминат? И както говорят пред него за останалите така говорят и за него пред тях. 

Но да кажем, че никой не им отвърне, не им стъпи на чергата и не се образува пълноценен скандал. Тогава те печелят единствено наслояването на лошо настроение и могат да се потопят в него като в малък надуваем басейн пълен с ледена вода в очакване все пак в някой момент да се стигне до скандала, за който копнеят. За съжаление вътрешната горчилка на говорещият се излива навън и става не просто достояние на слушащите го, но става и тяхно притежание. По кого е хвърлена реално обидната дума? Ние ще се заслушаме в някой, който рядко си позволява такива оценки и определения. Но онези, които ежедневно ги използват са много различни. Те не сипирдосват само обекта, за когото говорят. Те изливат отровата си пред целия свят и я споделят за да се размножи. Омразата трябва да се размножи, погнусата от всичко видяно и чуто трябва да бъде усетена от останалите и това я размножава. 

Само че черните мисли препълнени с оценки за хората като "тая свиня" и "оня тъпак" са отражение не на тъпащината и сланините, а на вътрешо посуканата душа, която изпитва конфликт с това да приеме тези хора такива каквито са. А именно дебел и глупав. И ако те са ми неприятни то аз мога просто да не общувам с тях, не е необходимо да ги обиждам и да говоря за тях по този начин. Защото докато едни си глупотеят и дебелеят щастливо, други са разяждани от омраза, погнуса и злост. Изкривяват се отвътре и се изкълчват заради грозните си мисли. Нещата са точно толкова прости. 

Здравото тяло има нужда от здрава душа. Емоционалната зрялост върви ръка за ръка с крепкото здраве. Не е достатъчно да ядеш чиста храна неотровена от химикали. Не е достатъчно да поддържаш елементарна хигиена на тялото ако няма да поддържаш и елементарна хигиена на психиката. А това означава да не риеш постоянно в тревожно очакване на следващата драма. това убива тялото. Не е достатъчно да пиеш билки за болежките. Необходимо е да изхвърлиш от себе си всичко онова, което те убива. А това са основно тревогите, напрежението, ужаса от неосъществено битие и контакта с отровни хора. Колкото повече отрова се лее наоколо толкова по-болно е и тялото. Колкото по-отровена е психиката толкова по-интоксикирано е и тялото.

Познавам много хора, които споменават, че посещават програми за "лайф коуч" и колко са впечатлени от едни или други съвети на учителбите си. Много е хубаво всичко това, но не е достатъчно. Те отиват там, заразяват се с някоя отровна идея от рода на "животът си е мой и аз ще правя каквото поискам с него" или пък "време е да се погрижа за себе си" и след това се връщат в малкия си панелен микрокубичен свят, където трябва да носят отговорности. Отговорност за подрастващите, за хигиена, за финанси и отровните мечти, с които са захранени не само, че не им носят полза, но им създават емоционални проблеми. Те започват да се разкъсват между идеята, че трябва да се погрижат за това свое евфимерно щастие и фактите. И още нещо в цялата тази постановка е погрешно. Те се връщат захранени от идеята за собственото щастие и при първи случай на спорен интерес са готови да прегазят всеки и всичко просто ей така. Просто за да се почувстват важни. Проявяват повече агресия в защита на своите така наречени права и навлизат в зоната на глупавите действия да търсят съчинени правди, с което влошават живота на други хора. Или иначе казано помпането на себичността никога не води до положителбни резултати.  

Негативните емоции убиват, а положителните емоции помагат на тялото да регенерира. Затова постоянното генериране на обидни квалификации по адрес на другите хора те превръща в черна станция. Ти не си просто невъзпитан. Ти си една черна станция неприятна за общуване и отровна за другите. И изкривената душа не е приятна за гледане.