Тик ток драма във всеки дом

Тик ток е от една гледна точка просто поредната платформа и ние не можем да се сърдим за това, че децата са вманиачени по нея при положение, че ние възрастните сме не по-малко вманиачени по други социални медии. Феноменът на лексикона, онзи лексикон за споделяне на мисли, цитати, картинки и пожелания, които ние имахме като деца е отражение на една инфантилна фаза от развитието на детето. И ето всички възрастни са инфантилизирани да споделят какво мислят, какво чувстват, какво преживяват точно така както някога го правехме в лексиконите. Инфантилизирани и доведени до менталното състояние на подрастващи. Трябва да пизнаем, че едни хора развиваха платформи в социалните мрежи за да разширят рекламните площадки на своите бизнеси. И ето дойде времето, в което ние сами се убедихме, че този труд е хвърлен на вятъра и е бил напълно безрезултатен. Тоест дори онези, които се впуснаха в този отровен поток с цел реклама извадиха от упражнениетко почти нищо. Но въвлечени веднъж се подхлъзнаха с останалите да публикуват, споделят и да коментират. Не мислете, че на мен не ми отне време да се отскубна от всичко това. Още в началото бях против, но по стечение на обстоятелствата и аз направих акаунт. Това са години пропиляни в писане, което не доведе до абсолютно нищо освен загуба на време и негативни емоции. Така, че когато говорим за тик ток абонатите и ще изтъкваме проблемите свързани с тяхното потребителство трябва да бъдем честни - и възрастните бяхме инфантилизирани и не бива да забравяме този момент, защото ако не сме способни да си дадем сметка какво се случва никога няма да можем да се откъснем не само, но ще сме податливи веднага да допускаме до себе си всяка нова психологическа и ментална шкурка, която ни подават. Доверчиви сме, глупави сме, вдетинихме се. Един възрастен би трябвало да си дава сметка за тези неща.

Децата са неграмотни, децата са неадекватни, жестоки, безпардонни, невъзпитани. Крещене и неприлични жестове за тях са нищо. Истериите, извъннорменото поведение не само им се струват нормални, но те са готови да спорят и да се карат, че това е нещо прекрасно. Използването на обидни думи, неприлични жестове и дори хитлеристки поздрави за тях е ежедневно забавление. Те не знаят това, което един възрастен човек вече знае. По тази пързалка пътят е само надолу. Но те са деца и не могат да разберат какъв е проблема. Идея нямат. И когато аз втрещена разпитвам какви знаци и поздрави се разменят ежедревно отговорът винаги е един и същ "Ама те всички деца го правят". Нали разбирате, че родителите им в къщи не са първоизточника на тези неща. Никой не се прибира у дома с вдигната напред ръка. Това е видяно някъде, това е копирано от социалните площадки. Едно дебилче някъде, най-вероятно предумишлено, е снимано как безчинства и милиардите лайкове подлъгват децата по цял свят, че това е нещо прекрасно. Системата на лайкове и дизлайкове е нещо, което стана част от начина на мислене. Системата на постоянно поставяне на оценка - харесва ми, не ми харесва, обичам, тъжен съм и т.н. е външният израз на системен подход в мисленето, който изисква да имам отношение. Създава ми илюзията, че аз оценявайки нещо се качвам до нивото на всички тези милиони хора, споделям нещо, което те споделят. Дори качвам се над нивото на оценяваното нещо. Създава илюзията за общност, за единство, от което инфантилите имат остра нужда докато изграждат своята идентичност. По-лошо, оказа се, че и възрастните имат остра нужда от тази система за самоидентификация. И когато обръщаш внимание на един възрастен, че детето се държи дебилно самият той се идентифицира с поведението на детето и не вижда нищо лошо във всичко това. Не забелязва, че детето произвежда фалцетни животински звуци, не забелязва, че му тече слюнка по брадичката, не вижда блуждаещият неадекватен поглед. Не. Важното е, че детето има нови маратонки и това следва да е достатъчно. Защото с тези маратонки детето се чувства равно на останалите деца, а той се чувства изпълнил родителският си дълг да изкара парите за маратонките.

Видяхте ли колко мимоходом мина темата за поздрава с вдигната ръка? Може да се прави, но не може да се коментира, а още по-малко да се критикува. Вие си помислете над тези неща. Разказват ми друг случай, в който момче на 12 е хванало момиченце за косата и е разтъркало лицето й в слабините си. Бре каква оригинална идея е имал. Дали сам си го е измислил? Разбира се острата реакция от възрастните е последвала. Младият хулиган ще трябва да научи какво може и какво не може. Много деца минават през подобни етапи на грешки и развитие, но нека вземем предвид следното. Най-вероятно не си го е измислил сам. И вместо да му купуват още три телефона и последен писък на техниката следва да го върнат малко назад във времето. Щом има толкова много енергия нека я употреби или в учене или в трудова дейност. Това е истината. При всички случаи, обаче, ризка на армани няма да оправи нещата. Непрестанният досег до идиотщини и олигофрении онлайн превръща едни иначе прекрасни деца в малки зверчета. Много е трудно да разговаряш с тях. Те нищо не знаят и нищо не ги интересува. И това е началото на вашето общуване докато не посегнете да им вземете телефона и не започне истерията. Класическа истерия с концертно изпълнение от пищене, ревове, крясъци и проява на най-ниските нива на духа. Честито на печелившите в лотарията. 

Със седемнайсет годишно момиче готвим домашно по литература и стигаме до фразата "Султана наблюдавала своите гости да не й пакостят". Нещо такова беше. Момичето ми чете ударението на "пакостят" по погрешен начин и аз я прекъсвам. От къде произлиза тази думичка я питам, а тя ми отговаря, че идва от думата "кости". Добре, щом идва от "кости" какъв е смисълът на изречението? Тя мълчи, а накрая казва, че не може да разбере какво искат да й кажат. Можете ли да се ориентирате в съдържанието на фразата "не разбирам смисъла на изречението". Но се готвим за униварситет и бъдете сигурни ще завършим висше образование. 

И не на последно място. Съвсем малките, които още не са проговорили, но вече са абонати на динамичните къси видея в тик ток са сред най-шокиращите жертви. Седи срещу мен две годишно момченце, русо, красиво като ангел.Разсипва чипса по масата, мачка го и го търка в покривката. Мама не реагира. Това са нормални неща. Но по-интересно става, когато си отваря устата и започва да издава странни, непоносимо остри пискливи звуци. Не е пищене, не е просто радост, не е възмущение, а е говор. Разбирайте го буквално. Няма дори букви в това пищене и скърцане. То е толкова разхвърляно, че прилбича на цяла тирада. Питам аз по-възрастните от мен и ние ли така сме пищяли, а майка ми ми обяснява, че не само децата са проговаряли рано, но много скоро след първите думи се започва лавинообразно натрупване на думи и опити за изречения. На две годишна възраст има деца, които говорят спокойно.  Аз познавах човек, който каза, че на 4 годишна възраст сам е ходел до библиотеката да си взима книги. И изведнъж нечленоразделно пискане като животинче. Пищенето спира, когато в ръцете му поставят телефона и той започне да скролва видеята. Честито на победителите в лотарията. 

Не ме разбирайте погрешно. Тези деца не са виновни. Те са жертва на обстоятелствата. И какво се случва в главите им ние можем само да гадаем. Били поколение от гении, били диамантени, били платинени. Да, сигурно е така, но ако те се развиват хармонично. Емоционалната им зрялост е пълен компот, а интелектуалното им съзряване е тежко въпросително. Грамотността им е под всякаква критика и когато срещнем дете, което чете, пише, говори с цели изречения, опитва се да мисли знаете ли какво следва? Откровена радост и възхищение. Възхищение! От нещо, което някога беше качество на повечето деца и само някои изпитваха затруднения. Пренебрежимо малко на брой и компенсираха с повече труд и усилия. И ако някой ми каже, че всичко това е следствие от разнообразни форми на недъзи питам следното: ако дечицата действително имат физически предпоставки за забавено развитие вие търсите ли причините, известни ли са условията, които причиняват всичко това? Задавате ли публично въпрос по отношение на тези неща? Как ги защитавате? Имате ли яснота, че "тик ток" и другите социални приложения само влошават нещата? Защо тогава децата ви са денонощно залепени за екрана на телефоните?

Питам уедно 17 годишно момиче защо произнася буквата "в" твърдо, когато е предхождаща друга дума. "Въ банята", "Въ хола", "Въ кабинета", "Въ училище". Никой ли никога на тази земя през последните 17 години не й е казал, че това произношение не е прието в момента и следва да произнася "Ф училище", "Ф хола" и т.н. И тя ми каза, че никой не й е казвал, че не говори правилно. Това най-вероятно не е истина, но като са й го казали десет пъти трябвало е да продължат да упорстват и да го кажат още 50 докато най- накрая го разбере. Защото нейният начин на говорене е трудоемък, накъсан и неблагозвучен. Това, което се опитвам да кажа е, че явно размерът на необходимото усилие да бъдат преодоляни такива поправими бъгове е станал много голям. Но това не е причина да се отказваме. Трябва да упорстваме. Ако преди четиресет години е трябвало едно нещо да бъде повторено 35 пъти, а сега 135 пъти ние ще повтаряме. Наше задължение е да го повторим 135 пъти докато не компенсираме бъгчето. Докато е още мъничко. Защото те непрекъснато се натрупват. Това е в програмата на асимилацията. Или едното или другото.