Само синхронично

Днес особено активно наблюдаваме тежко индоктриниране през всевъзможни канали. Приемаме, че е нормално възрастните да са под постоянен обстрел от информационния поток и знаем, че това винаги е правено. Но има нещо, което днес идва в повече и започва да прилича на едни от онези времена, които ходят по ръба на действителността. Нещо, което е започнало да преминава граница.

Разхождам се в парка и чувам деца на възраст между 5 и 10 години да си играят с играчка, която повтаря това, което казват. Те говорят, тя повтаря. "Аз съм тъп" вика едното дете над играчката и тя повтаря. "Аз съм изрод", крещи друго и тя повтаря и т.н. Сред подадените реплики, обаче, гръмко се прокрадва отново и отново една фраза, която няма как да не направи впечатление:

"Аз съм дърт комунист и имам голям пенис"

Упорито викат децата и играчката повтаря. Отново и отново. Слушах ги известно време и се замислих от къде 33 години след края на социализма пет годишното дете има в главата си концепцията за "дърт комунист" и при това го дарява с "голям пенис".Той е на 5. Дори майка му не е била родена по време на социалистическия блок. От къде тази омраза? И после се замислих аз дали познавам дърти комунисти и да, спомних си. И двамата ми дядовци бяха дърти комунисти и бяха много добри хора. Вписани в онази действителност те са били част от нея. После баща ми работи и живее в преходния пост социалистически период и е част от него. Той е вписан в един друг дискурс и аз един път не съм чула у дома някой да презира или обижда другия заради времето, в което е живял. Аз на свой ред съм на път да попадна в съвсем нов етап от развитието на обществото и не мисля, че дядовците ми са били с нещо лоши. Помня ги като спокойни, усмихнати, трудолюбиви, добродушни хора. И да, и двамата са били комунисти. Но ето пет годишният сладур, който все още не може да си завърже връзките на обувките, има изградена представа, че това са едни "дърти комунисти с големи пениси". 

В модерната лингвистична наука, от средата на 20 в. до сега, разбирането за речевия дискурс е, че той представлява система от знаци. Това разбиране, развито богато от семиотиката и прагматиката, се появява в по-голяма степен с трудовете на Фердинанд дьо Сюсюр. В това направление работят също Роман Якобсон, Пърс и много други ярки учени от посочения период. Това, което получаваме преразказано в най-кратък вид е, че думите са знаци и функционират в система от взаимовръзки с другите лингвистични елементи в речта. Обръщам внимание на това, че дори когато говорим за мода, а не за език, ние пак можем да я разглеждаме през призмата на система от знаци. Те въвежда речта, речевия дискурс и общата логика на това, че всичко може да бъде анализирано през система от знаци. Но знаците и техните значения не са изолирани от хода на времето и развитието на обществата. Например, когато Пизистрат е узорпирал властта в Атина думата "тиран" е имала положително значение. Когато наследниците му взимат властта и я използват по неправилен начин думата "тиран" придобива новото си значение. Когато разглеждаме значението на една дума вписана в знаковата система на определен период тогава ние подхождаме синхронично. А когато се опитваме да проследим еволюцията на знака в различните епохи ние подхождаме диахронично или "извън времето". Защо това има отношение към думите на децата в парка?

Синхронично погледнато ако някой направи изследване на тази фраза вероятно ще стигне до заключение, че тези деца са вписани в дискурс, който е пряка последица от период, в който "комунист" е мръсна дума. За да може такова нещо да е в речника на 5 годишно дете това означава, че то е било пряко засегнато от събития натоварващи думата с това значение. Но ние знаем, че няма как едно 5 годишно дете да е било пряко засегнато 33 години по-късно тъй като нито то, нито родителите му са били родени по времето, когато една евентуална вреда може да е била причинена от хора имащи принадлежност към това понятие. Тоест от синхронична гледна точка това понятие е изкуствено присадено в дискурса на детето или е прихванато от друг дискурс, в който това понятие има валиден и точно такъв негативен смисъл. Тоест синхронично погледнато това значение принадлежи на друг времеви отрязък и друго място, но се поддържа в системна връзка с текущия и това място.

Диахронично погледнато, обаче, нещата изглеждат по различен начин. В Социалистическият блок понятието "комунист" като знакова система е положително. Понятието е натоварено с негативен смисъл в капиталистическата част на света по време на студената война. Думата от двете страни на желязната завеса е знак с различни значения. И ето диахронично погледнато 5 годишното дете, което няма пряк опит, нито има от къде да добие втора ръка опит използва думата в дискурса, който идва от капиталистическата страна на завесата, но го прави извън периода, вкойто тя би имала някакъв смисъл. Тоест знакът не е изграден на базата на личен опит, нито на разказ от свидетел, а на базата на система от разбирания, която е външна и извън времето си. Защо? Защото тази дума днес не означава това, което е означавала тогава. Защото понятието от диахронна гледна точка непрекъснато се товари и разтоварва от смисли. Защото битието свързано с това понятие, за по-голямата част от света, е приключило и няма ефект над живота на детето. Защо тогава този знак е в речника на детето? Поставям този въпрос като добронамерено питане. С какво значение е натоварен този знак в представите на детето и с каква цел е позиционирано в съзнанието му? От къде е дошло и кой го е поставил там? Най-важното каква полза ще има детето от това, че борави с това понятие в негативен план? Още повече знае ли детето понятия, които имат далеч по-тежък и негативен смисъл, универсално признат за негативен в цял свят? Обзалагам се, че пет годишното дете няма да знае тази дума, защото системата не желае детето да функционира диахронно. Системата иска детето да попие синхронично кода от текущия дискурс и да не задава въпроси. Колко много неща могат да бъдат взети предвид, когато някой се опитва да разсъждава над смисъла на този знак. Ето във филма за Опенхаймер при директен въпрос дойде и точно това съждение "не съм сигурна, че мога да ви кажа какво е." и съгласие от събеседник "аз също, на този етап, не мога". 

Със сигурност децата не си го измислят сами. Това е специфичен дискурс, програма, която е толкова повсеместно разпространена навсякъде и във всичко, че крехката детска психика неопознала все още света го попива като гъба. Дори разбиранията на родителите чисто политически да са такива то те няма да построят такъв съдържателен план за децата си и винаги ще ги тласкат към положиелно и по-пълнокръвно съдържание, върху което да стъпят за да израстат нагоре към по-цялостно разбиране за света. Източникът е екзогенен. Защото ако малкият сладур можеше да надникне в очите на хората, за които говори, прадядовци например, щеше сам да си изгради мнение. Но не може, защото тях вече ги няма.