Мъжете и жените не са създадени за да мерят сили, а за да си сътрудничат

 Виждате ли как обществото вече няколко десетилетия е съсредоточило вниманието си над това как еманципоцията на жените е ключова в общото функциониране на социалните модели. Тя, че е важна, важна е и оказва влияние, но не спирам да се сблъсквам в измерения на въпроса от гледна точка на "мъжкия комфорт". И затова започвам от края. 

Мъжете и жените не са създадени за да мерят сили, а за да си сътрудничат.

Колко добра снимка. За един тя показва двама, които мерят сили. Според друг тя показва двама, които са в съглашение над някаква обща цел. Въпрос на гледна точка. Но кой задава гледните точки и учи хората как да гледат на нещата?

Като начало общата фрустрация от феминистките организации е напълно основателна. Тези организации се борят уж за някакви права забравяйки много удобно, че законодателството на правовата държава им осигурява всевъзможни средства за защита и абсолютно равни граждански права с мъжете. Колкото на тях толкова и на мъжете като в огромен брой от случаите жените се ползват с предимство. Ако мъж и жена изпаднат във физическа саморазправа предимство до някаква определен степен ще има жената, тъй като се приема априрори, че е физически по-нежно същество. Трябва да се докаже обратното за да може тя да загуби своето предимство. Тоест жените са облагодетелствани в огромен брой ситуации като са освободени от военна повинност, не ги изпращат на война и т.н. Това са нечовешки огромни предимства. И те са дадени на жената с определен цел и тази цел е изключително важната и отговорна задача по раждането и отглеждането на бъдещите граждани. Също така жените от социална гледна точка са получили статута на хора, заслужаващи специален етикет на третиране. Жените са хора, които могат да изискват галантно отношение, възпитано отношение, да жалят отсъствието на такова, да изискват защита от индивидите от мъки пол и да я очакват да им бъде дадена по условие, а не защото е заслужена. Това е огромна привилегия и обществото се е съгласило, че жените ще го получават без оспорване. Не защото една жена не може сама да хване брадвата, а защото стремежа към една по-висока култура на съществуване го предпоставя. То кореспондира на самото естество на дребната подробност, че ние сме биологични единици. По време на бременността жената става относително уязвима и трябва да бъде защитавана. Не случайно във фолклора се използват думи като "трудна" и "мъчна" за бременните жени. Защото са малко по-трудно подвижни, стават по-бавни, не биха могли да избягат от опастност и в името на защитата на живота трябва да бъдат пазени. 

Но всички тези привилегии не са достатъчни за така наречените феминистки организации. Те прокламират, че се борят за равенство на жените, при все, че то съществува в правната рамка. Позовават се на това, че 75% от жертвите на престъпления са жени и го изтъкват като аргумент в търсенето на равенство. Само, че вместо да насочат усилията си в подобряване на разбирането на мъжете за потребността от грижа и защита спрямо по-слабият пол, те се впускат в странни кампанийни и реакционни движения, които се опитват да криминализират мъжете. Ако ти искаш да защитиш жените ще възпитаваш момчетата да бъдат достойни мъже, които са преносители на поне елементарна култура на поведение. Вместо това ти дискредитираш мъжете и ги превръщаш в постоянна мишена за обвинения. Не само, но сваляш от жените ореола на тяхната "специалност" и по този начин счупваш базисната нагласа, че те трябва да бъдат третирани с рафинирано отношение. Така целия фасон на феминистките движения се преобразува в един фалш. Вместо да се подобрят отношенията между половете те се влошават, защото огромен брой мъже започват да проявяват неуважение към жените на базата на този фалшив феминизъм и огромна част от жените отказват да се държат като жени губейки своите предимства. Малките игри на етикета между жените и мъжете са изключително важни. Аз като жена съм възпитана, че при ситуация на консумация на някакви дребни продоволствия трябва да позволявам да бъда черпена, защото етикета налага на мъжете да носят и да демонстрират способност да носят тази тежест. Аз като жена имам правото да откажа и тогава това означава, че не зачитам ролята на мъжа. Отказвам му правото да бъде мъж, което го деноминира в хода на общуването и му отрязва възможността впоследствие да влезе и в ролята на защитник и т.н. Наскоро поставих банкнота на масата и трима мъже останаха смутени като един от тях каза тихо, че би трябвало трима да могат да си позволят да ми платят сметката. Аз прибрах банкнотата, но това не е достатъчно. Аз трябваше да им се извиня за изначалния жест, защото не съм преценила правилно, че съм в компанията на мъже, а не на недорасли момчета. По-добре е да рискувам да не предложа пари в компанията на модерни недорасли момчета. Тогава те имат всяка възможност повече никога да не сядат с мен на питие. Защото ние взаимно ще разменим мнение по отношение на етикета на общуване в рамката мъже и жени. Тези дребни неща в ежедневието са жиляди и заедно формират този етикет. Кой ще отвори вратата, кой ще мине пръв, на кой са му разрешени дребни нелепи грешки, кой може да си позволи да прояви слабости, кой може да си позволи капризи и какви капризи, кой може да си позволи да има "настроения". Това са въжни неща в тъканта на танца между мъжете и жените. И дори онези, които прокламират така нареченото авенство ги практикуват от сутрин до вечер. 

Кои мои свободи са нарушени като жена? Забранено ли ми е гласувам, забранено ли ми е говоря какво мисля, да се обличам както ми харесва, да ходя където ми харесва, да ям каквото искам? Забранено ли ми е да избера каквато искам професия? Не. Не мога да избера професия единствено на базата на лична неспособност и ограничание. Например няма да се представя добре като дървосекач и няма да се представя добре в дейости свързани с носене и вдигане на тежки неща. Респективно те не са за мен, но има жени с много силни и здрави тела и никой няма да ги спре ако искат да работят. Гледах едно интервю на Джордан Питърсън преди и той да обърне метлата и да започне да мете с дръжката. Там той беше провокиран да даде обяснение защо жените взимат по-малко пари за една и съща позиция спрямо мъжете. Той се опита да обясни, че това се дължи повече на конформистката натура на жените, които избягват конфронтации и склоняват по-лесно на определени условия от мъжете. Мъжете често получават повече, защото спорят, изискват и се конфронтират. Търсят си правата, преговарят и се надлъгват за повече.Докато жените имат различен подход към работният процес и средата, в която са поставени и респективно им се предлагат по-малко екстри. Те в голяма степен са по-изгодни работници, защото и често са по-трудолюбиви и старателни в работат аси. Може би за да избият комплекс, че са равни и дори по-добри. Но това не правилната стратегия за добиване на по-високо заплащане.Не звучи ли разумно това обяснение? Имам двама служители мъж и жена и единия нон стоп роптае за по-добри условия. Вдигам за да е доволен и да не избяга. Кои свободи на жените са нарушени ако те също могат да избягат и да мрънкат? Единственото, което аз като жена съм срещала през годините, което мога да отчета като проблем, е изразяването на пренебрежение в работни отношения от страна на мъжете, защото съм жена. Но това не е свързано с моите права. Това е свързано с натрупани в продължение на твърде много години предубеждения. Имала съм достатъчно ситуации, в които ми е обяснявано, че "не мога нещо си, защото съм жена", а този проблем се решава с възпитанието на мъжете още от мънички. Не с шествия и ирационални искания, които водят до обратното.  Мъжете, които са изразили това пренебрежение не са разбрали през годините, че жените им, които им дават преднина за всичко от какво ще се яде до кой е по-умен, го правят за да им осигурят благоприятна почва да се чувстват силни, знаещи, можещи и щастливи. И това не може и не трябва да бъде използвано срещу други, особено по-млади момичта, като основание за пренебрежение. Проблемъг е психологически, не правен.

Интерпретирането и изопачаването на тези отношения в двойката мъж-жена водят за съжаление до изопачаване на цялостните функции вътре в семейството. Мъжът възвелява, че синът е най-важен и жената се държи с момчето по-добре отколкото с момичето. Жената възвелява, че е равна, но по-умна и налага модел на поведение на подрастващото момченце, че баща му е мухльо. И т.н. Можем да си представим тези две момченца вече пораснали как си избират жени. Единия търси слугиня, а другия чака мама да одобри бъдещата невяста. Много са сложни тези отношения и затова е много опасно да се бърка там. 

Но маркетингът излезе със своите статистики, че жените са мащабният потребител. Те харчат колосалните проценти в семейния бюджети  те решават какво се купува и какво не се купува. На мъжът не са му оставени много неща за купуване. Може да избере кола, телевизор, някоя машинка, да си купи въдици, лични някакви екстри и удоволствия, но болшинството от нещата се купуват и избират от жените. И затова ако видите мъжа с новата му лична играчка, още по-голям телевизор например, очите му светят като фенери. Посмейте само да му изкоментирате броя на инчовете. Той има толкова малко удоволствия, че е направо престъпно. Но потребителската роля на жените се използва по грозен начин. Онези, които искат да дадат още сила на жените пропускат дребната фактология, че жените харчат някакви ресурси за собствени удоволствия, но огромното количество ресурси те харчет за благото на семейството. Тоест покупките им са съобразени с общите искания. Мама знае кой какво обича да яде у дома и това купува. Много е пресилена ролята на женското потребителство, защото то функционира в посока да удовлетвори нуждите на отделните членове на семейстовто и в огромна степен жената е само посредник удовлетворяващ тези чужди желания. А и това е нормално, тя е основна фигура в директното обгрижване и ослужване на децата. Моя приятелка ми сподели, че детето й гледа на нея като на домашна прислужница. Когато трябва да бъде удовлетворено идва и иска, когато трябва да му бъде наложена граница в поведението не чувства респект. Към бащата, обаче, има респект, защото той не обслужва ежедневните нужди и се намесва в ключови моменти. Това са роли и те са много важни. За да може всичко това да функционира относително здравословно на мъжете им се налага да бъдат малко по-инертни. Да не се впечатляват от дребните ежедневни драми, да гледат малко по-отгоре на нещата, да се дистанцират когато не могат да бъдат от полза. Да оставят въздух и на децата и на жената да преборят онова, което е по-мимолетно и намесата им няма да допринесе особено много. Колко хиляди книги са изписани по тези теми. Тази инертност на мъжете в едно здраво общество работи добре. Мир и спокойствие. Но в една враждебна среда, в която тече активно социално инженерство тя се превръща в проблем.

Образователната система се реформира в по-добра посока казват силните на деня и мъжът е инертно съгласен. Не защото е съгласен, а защото жената в двойката знае по-добре з атези неща. Жената в двойката слуша от сутрин до вечер, че има права и онези, които се борят а нейните права й казват, че новата образователна система е много по-добра от старата. Как да не им повярваш? Има ястия, които се сервират на канапе. Добре сготвеното основно ястие се сервира на подложка, обикновено тя е само пълнеж без собствен специфичен вкус. И подправките на основното ястие дават вкуса на цялото. Може отстрани да има някаква допълнителна гарнитура, но може и да няма. Семейството на практика представлява такова ястие. Как ще сготвиш жената ще даде крайния резултат и ще завлече със себе си всичко останало. Затова някои мъже казват, че не искат глупави жени. В грешка са - трудно се живее с умна жена. Тя има различна програма от общата. Няко мъже искат глупави жени - и те са в грешка. Целият им живот ще бъде решаван от статуквото. Някои мъже искат слугиня. Нека имат предвид, че как се отнасят със слугинята поставя етикет кои са те самите. Някои мъже не искат въобще да имат жена - и те са в грешка. Макар и по-малка. Няма рецепта за щастие. Просто няма, но никога не трябва да се забравя, че там има едни социални инженери, които следят всяка слабост и на двата пола и я използват по предназначение. И колкото по-сплотени са един мъж и една жена и колкото повече се уважават взаимно толкова по-силни са. Каквито и да са били първоначлните избори. Това се има предвид под здраво семейство. Семейството е мястото, където мъжът и жената правят сглашението да бъдат безкомпромисни партньори в защитата на децата и тази семейна единица. И всеки сигнал и опит за поругаване на това съглашение трябва да бъде осъждан. Защото алтернативата е епруветно общество.

Много е тънък баланса на взаимоотношенията и затова във всяко семейство възникват конфликти. за да го разрушиш обаче е необходимо да създадеш в мъжа усещането, че жената го принизява и да създадеш в жената усещането, че мъжа я малтретира. А вие имате достатъчно примери от ежедневието за такива двустранни действия. И вместо да се работи в посока напрежението да се намали и да се търси баланс какво виждаме? Виждаме нагнетяване на напрежението. Защо, обаче се случва това и кой от двата пола е под реална атака? Слушам мъже, които ми казват, че жените са виновни за всичко. Те правдиво регистрират, че през жените някакви неща не се случват по правилният начин, но не идентифицират първоизточника коректно. И още нещо те мислят, че целта е да бъдат унищожени мъжете и да бъде добит един "женски свят", матриархат ако щеш. И това е причината. Но грешат. мишената не са мъжете, мишената са самите жени. Няма нужда от тях и е време да започнем да го осмисляме. Елън Мъск ви говори за синтетично ДНК, синтетична биология,  сливане на съзнанието на човека с това на ИИ. Евгениците ви говорят за насърчаване на естествен подбор и подобряване на тенофонда. Много неща се говорят и тези планове не биха искали всяко женско да може да ражда, защото това означава, че всяко мъжко може да заплоди. Атаката не е в мъжкото, атаката е в жените. Но понеже е представено като даване на повече права за жените всичко изглежда просто прекрасно. 

И тук е контрата. Естественият инстинкт на мъжете следва да бъде да защитят жените си, но понеже всичко е извъртяно наопаки те не виждат заплаха към жените, а виждат заплаха към себе си. При това я виждат идваща от посока на самите жени като ретранслатори на тези модерни течения. Така те инертно съществуват по отношение системата, но активно на контра спрямо жените. И резултат не добиват, защото не насочват енергията си в правилната посока. Жените не са им врагове, те биха могли да бъдат единствените им най-сигурни приятели. Мъжете се отказват от тази препозиция като по условие невъзможна и започват да мислят за себе си. Да пазят ресурсите си, да не инвестират в създаването на стабилната единица на съглашението с друг индивид, което някои биха казали само бога може да стои над него. Разбираемо е, мъжете чувстват интегритета си поруган от това говорене непрекъснато за права. Права и задължения. Защото нека бъдем логични, ако тя ми е равна по сила, равна по доходи, равна по етикет аз защо да й отварям вратата? Ако обаче тя ми засвидетелства моето право да бъда мъж в нейно присъствие не е проблем за мен, че иска да има и собствен свят отвъд децата и семеяството. И вместо съглашение се постига раздор. Един мъж, който изисква жената да вади пари колкото него не може да се налага, но го прави, защото само това му е останало. Да се налага у дома. Вместо да излее тази енергия на дрпуго място. В съзидание, например. В битка за някоя правдива кауза, например. Една жена, която има нужда да се поглези не го прави у дома, защото няма пред кого, а го прави повсеместно и това също не е редно. Мяучи и театралничи пред приятелките си все едно са й гаджета, каквито те не са. И всички тези счупвания започват през объркването на ролите в семейството. Децата казват кой кога си ляга, мъжа казва кой какво ще облича, жената казва кой какво хоби ще има. Пълен хаос на всички нива. Мама спи с момченцето после диагноза инфантилизъм. Мъжът се пудри повече от жената естествено развод. 

Наслояването на конфликти вътре в семейството и объркването на ролите кой кой е би трябвало да доведе до деноминиране на мъжа, а впоследствие и на жената. Мъжът е под прицел, но не от половинката си, това той трябва да разбере много добре. Защото жената е адаптиращо се същество. Господин Шекспир го е описал много добре. Жената е като лиана, която има нужда да се увие около един стабилен и надежден пън. То по-директно казано от това вече няма на къде. Тя се катери нагоре за да разцъфти, но без негорискува да остане долу в ниското. Жените се нагласят по мъжете и се увиват около тях, защото това е в полза на малките. Децата са най-скъпото и мило нещо за жената и нейните действия при една стабилна основа стават особено ползотворни за семейството. И жените трябва да го разберат. Когато основат апостоянно е подрязвана тя не може да стане стабилна и силна за да осигури на децата максимума. В живота не е толкова просто, но това са общи принципи. Те не случайно толкова дълго съществуват, защото са фундамент идващ от биологията.

Мъжкият комфорт няма как да съществува ако всичко е наопаки. Нито женския. Защото мъжете и жените не са създадени за да спорят и да воюват кой е по по най. Виждате ли, мъжът трябва да е изряден дори жената да не е. Мъжът е онзи, който трябва по сигналите подадени от жената за някакви проблеми, да реагира и да воюва. Тогава тя може да бъде дискретна, нежна, деликатна, внимателна, съобразяваща се. Там в зоната на комфорт осигурена от него защитена от потенциалния проблем тя може да се държи като дама. В момента, вкойто той абдикира и позицията е свободна някой трябва да я заеме. 

Преди малко говорех за черпенето като демонстрация на функция и веднага ми се иска да приведа друг пример, защото нещата никога не са еднозначни. Познат предлага да обядваме и аз се съгласявам. Четиринайсет пъти ме пита къде искам да отида и аз на поредният път предлагам да ядем риба. Той отклонява това предложение и иска да яде друго. На глас не спира да пита къде да се отиде. Тревогата му става натраплива и аз давам всяка възможност сам да си избере. След достатъчно терзания избира ресторантче и иска менюта. Отива да си измие ръцете и се връща доволен. Поръчал е две порции с вратни пържоли защото както се изразява той "аз съм си мъжкар, поръчах и за теб каквото избрах". Значи ти мислиш, че е мъжкарско да взимаш решение вместо мен какво ми се яде при положение, че ние сме просто познати? Това не е мъжкарско, това е несъстоятелно. Идват пържолите и не са хубави, аз тихо ям частта, която става и не коментирам храната, а той не спира да повтаря на глас, че храната не му харесва. Предлага да отидем за сладолед. Няма как да отидем за сладолед. Те нещата са много прости.  Искаш да представляваш определени неща, но не знаеш как се павят. И това не е единичен случай. Сядам с друг приятел, приятели са това не партньори, на ресторант и той със сервирането на менюто ми казва да си взема кюфтенца или пържола, защото той това яде в този ресторант. Познаваме се достатъчно дълго и когато той започва да поръчва на мен ми се налага да го поправя и да си поискам друго ястие. Под формата на каприз само защото се познаваме отдавна. Този доминантен модел е проблемен. Не чувам, обаче, в обществото да се говори за елементарния етикет на поведение. Не чувам да се коментират тези малки ежедневни неща, които могат да накарат двама души да се хванат за гушата в един момент. Етикета, уж изискан, и той е направен на парцал.

В по-изисканите ресторанти в менюто на жената няма цени. Тя си избира каквото й звучи примамливо без да знае и без да трябва да я интересува колко струва то. Ако желае да почерпи с нещо конкретно мъжът просто го поръчва като допълнително. Ако нещата са на още по-високо ниво и мъжът все пак иска да направи подбора на храната не пита 14 пъти какво ти се яде за да вземе нещо друго. По етикет приборите се използват по определен начин и се оставят след приключване на храненето по определен начин в посудата. Не само, но за онези, които не знаят, позицията в която ги оставяш означава някакви неща - "не съм доволен", "искам още една порция", "храната е задоволителна" и т.н. Редовно виждам хората да си оставят приборите в позиция "очаквам още една порция" и ми е забавно защото чакам деня, в който сервитьор ще се появи с втората порция. Не можеш да си хвърлиш приборите в чинията безразборно, още по-малко с дрънчене. Или да ме питаш дали съм левичарка, защото вилицата ми е в лявата ръка. Тези дребни неща са част от ритуалите на общуване. Ако ще ги нарушаваш трябва да извадиш такъв пакет от лични качества, че да ме отнесеш и да не видя останалото. Същото важи и за жените. Не чувам някой да говори за тези неща. Независимо дали ядеш кебапче в пластмасова чинийка, шкембе след запой, миди на вестник или скара насред полето. Отношението е всичко и етикета е добра патерица за изграждането на правилното отношение. И пак казвам, на жените са им разрешени грешки, особено на младите жени, мъжете са доста ощетени в това отношение защото няма място за пропуски. Те или са научени как да се държат или не и го пренасят вкъщи. Вместо да се занимаваме с изглаждане и освършенстване на дребните детайли, които съсипват общуването ние ще променяме кардинално разбирането за мъж и жена, което не само, че няма да подобри нещата, но ще ги влоши. Двустранно.