Роб чуждопоклонник, Хелиана Стоичкова

"Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. "
Христо Ботев
[“Независимост”, г. IV, брой 52 от 12 октомври 1874 г.]

Добре, че са добрите мислещи българи да ме захранват със смисъл и причина да искам нашето общество да се развива в по-добра посока. Да ми изпращат статии на Ботев, които са колкото поучителни толкова и трагични. Живеем в една враждебна среда, в която всеки един е превърнат в дойна крава за пари, ресурси, грабеж постоянно и неумолимо косящи малкото, което успяваме да изкараме, а и спестим от препитанието си. За брата днес брата е извор на постоянна низ от възможности да бъде грабен, мачкан, принизяван. Дали ще го глобят за няма нищо или ще си намерят причина да го премажат - днес светът е една продънена пропаст, пропаднеш ли няма излизане. 

И нека помни този народ толкова буден и пълен с качества, че времената ще се сменят, ще дойдат други. И ако той не се надигне да потърси правдата на деня сега няма да получи и утре нито капка милост от съдбата. Така да знае. За дето го бръснат от сутрин до вечер за щяло и нещяло и е превърнат в роб постоянно да дължи и да плаща. Докато не каже той сам, че иска да е равен сред равните, вечно роб ще бъде.

Чета какво според големия Макиавели е важно в превземането на една територия и сред многото условия изброени виждам всичко добре изпълнено и тук. Виждам, че по правило най-добре се овладява територия като се изравни със земята всичко съществуващо. Нашата история помни такива периоди и ние виждаме, че в световната история на мястото на Велика България има едно тъмно петно. Тъмно петно сложено от същите тия, които днес се представят за приятели. Като грабливи птици отнели ни правото не само да бъдем свободни люде, но и правото да помним онова, с което всеки народ следва да се закичи и да носи с удоволствие. 

Държавата е творение на последните векове казват някои и сигурно е вярно, но народът, който избира да пази едно и също име толкова дълго трябва да е преносител на нещо повече. Трябва да е имал нещо, което да го накара да се съхрани и да продължи напред независимо от силните на деня. За този народ говоря. Дето иска да се радва на живота, а вместо това вгорчен и угнетен наднича в миналото с купища въпроси. За туй дето е загубил и за туй дето не е успял да спечели. 

Вярата в утрешният ден е задължително условие, но по-важни са действията днес, които или ще го пребъдат или ще го погубят.