Какво представляват нитратите? Растенията имат нужда от определени вещества като азот, калий, фосфор, калций и т.н. за своя растеж. Азотът помага на растенията да развиват по-добре своята шума, фосфорът помага на грудките да формират по-големи запаси от полезни за тях вещества. Картофът е грудка, той има нужда от конкретни вещества и когато се сади отново и отново на едно и също място почвата обеднява и има нужда от подхранване. Между другото растенията имат нужда от въглероден диоксид, а също така и от вода. Това са едни такива нелепи подробности, които изглежда нарушават повестката на съвремието. Там някакви въглеродни отпечатъци не са вредни за природата, а се използват от нея. Кравите се оригват и това дава на дъбовете, тревата и цветята край пътя материал за фотосинтезата. За всички гении, които публично обявяват, че пазят природата като ограничават вредните газове трябва да се обърне внимание, че огромна част от това говорене за газовете от автомобилите, оригването на кравите и пръцкането на овцете трябва да бъде третирано като проява на откровено малоумие. Но хората се връзват. Официално се признава, че ефектът от човешката дейност е 0.04% от добиването на нови въглеродни газове хората продължават като дресирани маймунки да следват спуснатите им директиви. Или иначе казано и правят, и говорят глупости.
Та освен цеодве растенията имат нужда от азот и когато не го получат растат хилави, болнави, лесно се поддават на болести и добивът е много лош. Всичко е в мярата, казват специалистите. Вярно е. Нитратите, които се намират в зеленчуците са точно толкова, колкото зеленчуците имат нужда да погълнат. Това, което им е в повече остава в земята. Което обяснява защо на следващата година в тази почва може да вирее новата реколта. Ако растенията бяха едни нитратни прахосмукачки то те щяха да изсмучат всичко, което се намира в почвата и на следващата година там да не може да вирее нищо. Тоест това, с което захравнате почвата я обогатява. Не пълните празен съд както някои хора си го представят.
Докато у нас торовете се третират, благодарение на няколко десетилетна пропаганда, като проказа. В страните, от които внасяме плодове и зеленчуци амониевата силитра се изсипва с чували на полето. И това е добре известно на земеделците, те сами го разказват. В Македонията преди 25 години торта беше на една трета от цената у нас и съвсем естествено те са можели да изсипват азота с чували на полето и продукцията им, добивът им е бил по-добър. Но вносните храни не са нитратни. В съзнанието на хората беше наложено разбирането, че ако един плод не е вносен той е отровен. А също така не е модерно да се ядат български зеленчуци. Познавам деца, които отказват да ядат български чушки и ги приемат за вкусни само ако ги излъжете, че са вносни. Тогава внезапно стават вкусни. Те са научени от родителите си български продукти да не ядат.
Нитратите са вещества необходими на растението, но то не се храни нито от тях нито от почвата. Растенията се хранят от слънчевата светлина и водата. Това е причината хидропониката да е възможна. Някои растения са по-капризни, но повечето от културите, които купувате в магазините могат да бъдат гледани с хидропоника. Там няма почва, няма оборска тор, а химически коктейл. Този химически коктейл е със сигурност по-полезен от марулята наторена с азот. Бъдете сигурни в това. За да пътува 40 дни стоката и да пристигне свежа в магазина помислете какво още има в коктейла.
И така се формира ужасът от българското, ужасът от торенето и манията по био продукти. Какво означава Био продукт е въпрос с повишена сложност и изисква церебеларен капацитет поне колкото на шимпанзе. Ще го разгърнем леко - био продуктът не съдържа химикали, които да го запазят свеж четири месеца в склада. Био продуктът е расъл по естествен път в земята, а не на поточна коктейлна линия с ув лампи. Био продуктът е торен преобладаващо с животинска и растителна тор. Само, че малцина ви казват, че дори био продуктът има нужда от лекарства, има нужда от някои вещества каквото е например синият камък използван при гроздето. Био дръвчетата се варосват. И затова аз на био концепцията й казвам еко-био-цигу-мигу. И всеки ден научавам за все по-нови цигу-мигу методи. Когато ги попиташ в какво се състоят се оказва, че това е едно нормално земеделие, но гледано така както са въртяни старите български семейни стопанства. Друго няма.
Така са се превъртяли представите на хората, че веднъж дочух разговор на градски хора. Те винаха покрай една едра джанка, нали се сещате, цигу-мигу джанка и единият възкликна:
- Това ябълка ли е?
- Не, джанка е, но е червива. Не я яж.
Приближих се да видя какво гледат и установих, че точиците на повърхността на джанката им създават усещането за червеи. И второто нещо, което вече срещам много пъти - щом плодът има червеи значи е мръсен. Не, точно обратното е. Ако има червеи видимо стърже тавана на чистото, защото доказано не е приложен пестицид да прогони вредителите. Според еко-био-цигу-мигу концепцията. Но модерният човек си иска пластмасовата красива, гладка и като нарисувана джанка стояла четиресет дни в контейнер.
Ето ще ви дам още един пример. Някога хората не са косили трева, а е имало графици. Онази част от двора, която стои необработваема е била най-често заградена и по график в нея са пускани животни да пасат. Днес при мен, утре при съседа. Животните са на паша, тревата е окосена, земята е наторена. По същит начин бяха и вадите с вода. Край дворовете на хората минаваще вада, в която е прихванат поток на река или малък извор. Има си график кой за колко време може да отбие водата, за да си полива. Сега всичко това е асфалтирано. Няма вода, няма график и съответно не е рентабилно да си гледаш зеленчуци, защото ти излизат златни. Някога тревата е отивала при животните, а сега тревата се пълни в чували и се изсипва нейде край пътя.Някои хора я изсипват в контейнерите за боклук, защото мислят, че това е боклук. Някои хора изхвърлят треските от рязане на дърва в кофите, сигурно мислят, че тази бъдеща почва също е боклук. Днес е модерно прилежно и под строй всички да действат наопаки на естественото. Вместо да занесат тревата на някой с кокошки те я изхвърлят, даже и горят.
Краставиците се хранят с вода и цеодве, но за да се родят здрави и големи плодове имат нужда от добре развита листна маса и именно там отива азота. Ще ви обърна внимание на нещо изключително важно. Всяко едно растение е като малка химическа фабрика. Във всеки един момент растението може да вземе решение да си смени стратегията за размножаване и да се отърве от вас. Това означава, че корен краставици може да произведе отровни плодове. Растенията го умеят, но не го правят, защото разбират екосистемата по-добре и от нас. Един от най-популярните примери за това е случай на умрели австралийски елени, разновидност на копитно животно. Когато откриват телата започват да търсят източника на отровата и след взимане на проби стигат до едно акациево дърво, в чиято шума откриват веществото. Дърво, което до вчера е било храна за животните е взело решение да се отърве от тях и е наляло в шумата си отровното вещество. Откъде дървото знае кои вещества ще бъдат опасни за животните, които го гризат? Дървото е взело решение, че в голямата суша не може да си позволи да губи повече от влагата си и е предпочело самото то да изяде животните под формата на хумусен деликатес. Още по-фрапантното откритие е, че дърво на километър разстояние е съдържало същите вещества в шумата си. Как е станало това? Ами двете дървета са обменили информация.
Споделих този пример, за да ви илюстрирам на какво са способни доматите, чушките и картофите. Те ще вземат от почвата колкото им трябва, ще си произведат каквото им е нужно, а не колкото им давате. Това, което им давате е бонус не защото без вас няма да вържат едно доматче и да се размножат, а защото искате да са щастливи, силни, спокойни и да ви родят двайсет огромни домата. Те са доволни и вие сте доволни, защото от тяхна гледна точка с вашите грижи те си преизпълняват плана. И затова ви пазят. Растенията като цяло не растат от почвата. Те растат от светлината и водата. Растенията представляват едни батерии съдържащи преобразувана слънчева светлина. Те имат нужда от цеодве-то, за да фотосинтезират. Те имат нужда от азота, за да образуват повече листна маса, за да фотосинтезират повече.
Земеделците знаят всички тези неща прекрасно. Всеки е опознал културата, която гледа и е оцелил правилната почва. Защото има почви, които не влияят добре на определени растения. Много са киселинни или пък обратното - не са достатъчно киселинни. Ако разговаряте с агроном веднага ще ви бъде представена картината на технологичната карта. Някога през времената на социализма земеделието е използвало технологични карти, сега старите земеделци карат как си знаят, а новите земеделци четат в интернет.
За да сринат още повече родното производство бяха отпуснати субсидии на едни, а на други не. Този дисбаланс прездизвика неконкурентноспособност. Предизвика хаос, хиляди се отказаха. И всеки ще попита - но защо, защо е всичко това? И отговорът е много прост. За да внасяме. По този начин трупаме фискален дефицит и още певече производители се отказват, защото не могат да докарат конкурентна продукция на вносната. Има и продукти, които е по-рентабилно да внасяш. Веднага ще дам пример. Ако живееш в пустинята е по-рентабилно да си внасяш домати отколкото да си ги произвеждаш. Средствата, които ще спестиш от скъпото производство ще използваш за внос на други екстри или ще ги инвестираш в отглеждането на камили. Ако живееш високо на север е по-рентабилно да си внасяш картофи, а не да се мъчиш с нисък добив. Но при нас е малко по-особена ситуацията. Климатът ни е такъв, че можем да отглеждаме почти всичко, от което имаме нужда. Вместо това ние внасяме картофи и домати, а се мъчим да произвеждаме батати.
Реалната причина за откриването на нитрати в родните зеленчуци и домати не е била опазване на здравето на хората. Ако искаха да пазят хората нямаше населението да се стопи с три милиона души, нали?
Ще ви разкажа и една градска история за всеобщо забавление. Аз съм градски човек, нали се сещате, жълтопаветно съществуване, но аз помня много добре детството си. В двора на моите баба и дядо на вилата имаше всичко. Те гледаха 18 вида боб - броила съм картинките на видовете боб, които съм опитвала в техния дом. Не два, не пет. 18 сорта гледаха. Сега разпрострете това разнообразие към всички останали видове храни, които аз съм ведяла да бъдат отглеждани и съм яла като дете. И с ентусиазма на човек, който обича земята, която му е дала толкова много, поисках да ми дадат една нива на село. Стори ми се малка - хората ми отпуснаха около 600 квадрата. Предупредиха ме да не се хвърлям на зеле заради зайците, да не садя царевица заради дивите прасета, да не садя боб, защото там не мога да поливам - напоителните системи са унищожени - и ми препоръчаха да насея картофи с предупреждението, че не е толкова лесно, колкото изглежда.
Дойде трактор, почисти земята, изора я, после я фрезова до фино фрезована земя. Нали разбирате, ентусиазмът на градския човек им се видя симпатичен и хората направиха всичко, което им бе по силите, за да ми е лесно. После дойде сеячка и нася картофите. До тук ще кажете всичко изглежда много лесно. И така изглеждаше.Насадих 100 килограма картофи в 18 бразди. Извадих една шепа картофи. Между другото, нямате представа колко красиво изглеждат браздите на нивата. И до тук всичко беше свършено от машини.
Казаха ми да пръскам с хербицид заради плевелите, аз не го направих. Казаха ми да сложа азотна тор, аз не го направих заради нитратите. Казаха ми да пръскам с пестицид за колорадския бръмбар и аз не го направих, защото пестицидите са отрова. Картофите не пораснаха, бурените ги задушиха, бръмбарите ги изядоха. 18 бразди - една шепа картофи. Толкова.
Не мислете, че не опитах да окопая браздите сама. Успях да мина бразда и половина с мотика преди да ми отмалеят ръцете. Когато се работи на нивата по този начин обикновено участват няколко човека от семейството и си разпределят работата в различни дни без да се претоварват. А аз минах две бразди и приключих. И какви са изводите? На градския човек му се струва, че земеделието това е едно елементарно нещо, при което бодеш там семето в земята и после отиваш да береш. Не е така. И ние, понеже много се възгордяхме и станахме арогантни, забравихме, че трябва да уважаваме труда на хората, които гледат храна - и растения и животни. Задължително е някой да види този процес отблизо и още по-хубаво е да се провали първия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар