Арх. Марин Маринов - най-добрият акварелист сред архитектите

Когато се запознах с част от творчеството на арх. Марин Маринов други архитекти ми го посочиха и ми казаха, че това е най-добрият художник сред архитектите. Влязох в залата и онемях. По това време съм била в младежката наивност на двайсетте си години, но творческия колос ме отнесе и без да разбирам защо възприех казаното като съвсем вярно. Изложбата беше в залата на Съюза на архитектите и си спомням, че нямах финансова възможност да си закупя негова картина. Спомням си съвсем ясно едно дълбоко усещане на преклонение сякаш съм влязла в храм. 

Неговата изложба беляза за мен началото на едно стълкновение с желанието да имам една или друга картина, с които ще се размина безвъзвратно. Това формира едно специфично удещане за музейност. Сякаш си в Лувъра, можеш да видиш, можеш да усетиш, но не можеш да отнесеш картините със себе си. Това възпитава особено чувство на уважение към твореца и неговите произведения. Както се случи и по-нататъка в живота ми, това се случи достатъчно много пъти по най-различни причини за да ми изгради този поглед към гениалността на твореца, когато той е достигнал свята висота.

В забързания технологичен свят хората кликват с мишката и не само изкуственият интелект им генерира картинка, но имат наглостта да казват, че сами са я създали. Тоест, кликвайки са я генерирали. Това им отнема възможността да оценят колко трут, колко познания, техника и опит са необходими, за да станеш велик творец. Велик интерпретатор. При акварела техниката се трупа и с годините става все по-зашеметяващо добра. Стила, който виждате е на тавана на акварелното изкуство. Тук са Катерина Клайн, тук е Константин Щъркелов. 

Когато споменах Константин Щъркелов много интересен факт е това, че Марин Маринов е бил ученик на големия майстор Щъркелов. Замахът на високия творчески поглед е възпитаван от голям майстор и както сами виждате ученикът, тогава студент по архитуектура, е усвоил майсторството и го е усъвършенствал през годините. Когато гледах картините и немеех от възхита не посмях да заговоря архитект Маринов. Младежкият свян, че още не си дорасъл ме възспря сакаш в една заблуда, че всички сме вечни и ще получа нова друга възможност да попитам каква е тайната. но скоро след изложбата архитект Маринов ни напусна. Така в мен остана една записка, едно на ум, някой ден да се опитам да се сдобия с негова картина.   

Какво прави големите майстори така високи? Не е само в овладяването на боята, техниката, стила или формите. Не е достатъчно да се научиш да рисуваш, необходимо е също така да "имаш очи". Тоест да виждаш гледната точка, да виждаш кое е интригуващо и да откриеш стил, който ти приляга. И у нас и в цял свят има художници, които са истински магьосници. Те докосват листа с върха на четката си и раждат висота. Майсторството им е комбинация от превъзходно развита техника, отличаващо се цветоусещане, личен стил и подбора на темата. Мнозина рисуват, но онези, които стават майстори са успели да овладеят не само боите, но и себе си. Култивирали са потребност за висота. Сами разбирате, от гледна точка на отминаващото време, когато творецът вече не е сред нас и вече е класик единственото, което можем да направим е да си спомним приятният момент на първия досег с творчеството му.

Някои хора определят стила му като рафиниран реализъм, което е много интересно и концептуално стабилно определение. Аз бих добавила, че поетиката на ефирния акварел, който той е овладял, видимо особено в зимните пейзажи и белите му рози, този прецизен подход се комбинира с ярка и мощна експресивност, която виждате например в тези слънчогледи. Не е случайно, че говорим за един от големите ни акварелни майстори. Тези творци са гениални.За мен арх. Марин Маринов е абсолютно гениален художник. Видях го тогава, виждам го и сега цели 20 години по-късно. Но сега вече зная защо е така. Днес виждам не просто красива картина, която жадувам да отнеса у дома, а виждам душата на човека, която се е запечатала там. Днес мога да обясня на някой генериращ онлайн картинки защо трябва да изпитва възхищение към гениалния творчески факт на истинския живороден рисунък.

Архитект Марин Маринов е роден през 1928 г. в село Млада гвардия, област Варна. Учи и завършва архитектура към Варненския университет. по същото време е и обучението му при най-известният български акварелен майстор Константин Щъркелов. Носител е на редица награди за архитектура и през 1998 се връща по-активно към акварела. Прави самостоятелни изложби във Варна, Бургас и София.

Ето откъс от интервю дадено от архитект Марин Маринов и ви каня да последвате линка и да прочетете цялото интервю. "Имах щастието да контактувам с Щъркелов на живо. Той дойде във Варна, когато бях вече студент, в началото на 50-те. Беше интерниран. Знаете ли, след като е бил в затвора 8 месеца, изключват го от Съюза на художниците и му забраняват да прави изложби. Това е най-тежката присъда – как може един художник да не рисува? Най-трудните му години бяха във Варна, беше с жена си и двете си дъщери, едва оживяха. По това време участвах в кръжок към профсъюзния дом. Вечер той идваше там и рисуваше, показваше ни техники, а в края на седмицата излизахме цялата група извън града. Тогава се сприятелихме. Щъркелов обичаше страстно живота, цял живот е бил бохем, нищо не е спестявал, раздавал се е докрай."

интервю пред в. Черноморски Фар

А това е една от любимите ми картини. Ако последвате линка към този сайт там има галерия с удивителни творби на гениалният акварелист архитект Марин Маринов - както го наричаха някога "най-добрият акварелист сред архитектите".