Мнозина знаят, че за изработването на изделия от хартия се използва дървесен материал. Дървесината се смила на каша, избелва се, а след това се мели на още по-ситно в зависимост от това какво изделие ще бъде изработено от нея. Добавят се лепила и се образува пулпа. При изработката на гофрирани листове за кашони се прескача избелването, а при изработката на цветни хартии се добавят пигменти. Така добитата пулпа вече пигментирана, смесена с лепила, смоли и други съставки е готова за работа. Тук искам да вметна, че по същият начин се обработва рециклираната хартия, което не я прави с абсолютно нищо по-скъпа, напротив, рециклираният продукт може да има примеси от допълнителни материали и химикали и следва да е по-евтин. тоест всичко, което е еко и рециклирано не следва да е по-скъпо. Помислете за какво изместване на смисъла говорим. Обикновено пулпата от рециклирани материали е с по-едрозърнеста структура и от нея се изработват по-малко прецизни изделия.
Хартия може да бъде направена от огромен брой материали и ще изброя само някои. Памук, коноп, лен, ориз, бамбук и безкраен брой треви, храсти и дървета и всички възможни смеси помежду им. Така например в рецептурника на Фабриано за хартията Тициано съдържанието на памук е повишено и затова се води, че това е памучна хартия. През началото на 20-ти век по време на голямата депресия в Америка има бум на печатането на вестници и за хартията се използват колосални количества памук. По това време американските вестникари поглъщат такива количества вестникарска хартия, че изкупуват цялото производство на памук на Испания, Франция и Италия. Изкупуват остатъци от памучен текстил и текстилни изделия на старо. Има записи от корабни дневници и слухове съвсем респективно, че глада за памучни такъни е бил толкова голям, че американските кораби са товарили дори в Египет платнища от мумифицираните тела. Старателно претърсени, размотани и откарани в Америка за производството на вестници. Това е началото на 20-ти век и можете да си представите до каква степен от тогава до сега се е увеличило значението на пулпата за добив на хартии. До тук с естеството на материала наречен пулпа.
Нашето общество в момента се намира в състояние подобно на пулпата. На практика това се вижда в целия свят. До такава степен са общовалидни амбивалентните стойности, че анализа на постмодернизма като изравняване в хоризонтална посока на всички ценности вече не може дори да опише това, което се случва. С Гергана Пирозова можете да проведете съдържателен разговор на тази тема и когато се разкрие гледка към промяната на вектора в координатната система ще видите колко лесно е да добиеш социалната пулпа. В постмодернизма всички категории са равностойни по тежест и сила. Струва ми се, че и преди съм го коментирала. Добро, зло, злорадство, ненавист, добротетели - всички те предизвикват една и съща по сила реакция. Това беше постигнато посредством медиаторите, наслоените ключови смисли и думи, посредством създаването на когнитивен дисонанс. Огромна част от хората или не тълкуват правилно това, което наблюдават или въобще не разбират какво се случва. Не разбират смисъла на думите или заложените зад тях конструкти. Заринати са от разнопосочни, разнолики, неразбираеми, нетълкуеми смисли и всички мисли и реакции се превръщат в една пулпа - една каша, която е непребродима, неподредима, невъзможна за осмисляне. Непосилна за повечето. От тази социална, интелектуална, когнитивна пулпа можете да произведете каквото пожелаете. Ние наистина се намираме в преломен момент и от тук насетне може да се поеме във всевъзможни посоки, защото вътре в пулпата има от всичко по много.
Наблюдавам и в себе си и в мнозина други съсредоточаване на вниманието над ценностите, морала, нравствеността. Едни хора говорят за християнските ценности, други за традиционните ценности, трети за старите ценности, новите и т.н. И резултатът е, че ние също ставаме част от хаоса като потъваме вътре в него. Хлътваме в морето от безумия и никой не обръща внимание на съжденията ни. Но искам да обърна внимание на нещо много важно. Следва да се внимава какво означава морала и какво се вгражда в смисъла на нравствеността. Виждате ли, всички сме резултат от времето си. Днес е модерно да не се яде месо. Днес има фруктарианци, зелени, еко активисти и всички те говорят за ценности, морал и нравственост. Тоест те приписват на маргинализираните си разбирания универсален характер. И това отново е в следствие на пулпата, която мисли себе си като "универсализирана", а всъщност е по-маргинализирана от всякога. Един голям подарък от глобализма. Някои твърдят, че глобализма си отива, аз не съм много сигурна. Виждам прекрасни предпоставки за цялостна подмана на химията на мисленето въобще. Разбирате ли, иска се голям инат да устоиш на съблазънта да бъдеш в унисон с всички останали. Царски инат, в стар стил.
Но искам да се върна на маргинализираната представа за морал. Вижте как звучи следното:
"Хората трябва да бъдат морални. Не трябва да убиват животинките, за да се хранят с тях и трябва да пазят природата. ... Рибата не е месо."
Тоест тук са смесени категории и смисли. Пазенето на природата е въпрос на възпитание и култура, а не на морал. И обърнете внимание - най-много природата бива замърсявана от огромните корпорации и заводи, които изхвърлят в реките химикали, произвеждат опаковки в разхищаващи пропорции, произвеждат продукти, които могат да бъдат опаковани по-скромно и никой не смее да им каже копче. Обикновеният човек от друга страна усеща, че нещо не е в ред и трупа същите тези опаковки на големи купчини. Навират му в лицето, че е замърсител и му вменяват вина, която не е негова, защото не той е проектирал тези опаковки и не той е построил тази система на пренасищане с излишен материал. И не той налага мода да се произвеждат нетрайни устройства. Той е принудително замесен. Социалният му престиж ще бъде накърнен ако поиска продукта завит в промазана хартия. Човек става смешен ако използва бурканите, а не ги изхвърля.Той изглежда жалък, ако щади ресурсите.
Вие, които ще оправите тази кочина някой ден. Необходимо е да изчистите понятията, да ги подредите в правилния им ред и да тиражирате правилните смисли. Това е едно много добро начало.
Ето още един пример. Някой е видял ферма, в която животните живеят в клетки и никога не излизат. Защо? Ами защото непрекъснато са под контрол. Защото за да излезе сметката трябва непрекъснато да млекодават, да им се бият лекарства, клетките им да отговарят на определни изисквания, да се води дневник на излизанията и т.н. Някой така се е олял с регулациите, че животните не напускат клетката. И естественият извод веднага идва. Не яжте месо, мляко, масло, сирене, кашкавал, яйца и т.н., защото това причинява страдание на животните. Заради вас ги държат в клетки. Фруктарианците ще кажат" тези моркови са били убити", а попът в черквата казва "рибата не е месо", за да не се изнервят хората прекалено от постите. Не! Не! Поправете регулациите! Оставете животните да бъдат животни, пуснете ги да дишат! Дайте на животновъдите повече свобода!
Ако оставите на индивидите да правят предложения какво е нравственост голяма част от тях няма да могат да дадат определение. Затова имаме специалисти, учени, професори, доценти и бог знае още какви нещастни души занимаващи се с наука и мислене. И тях направиха на маймуни да се чудят какви доводи да приведат, че да защитават абсурдни тези. И те бяха вкарани в пулпата и сериозна част от тях загубиха всякаква възможност да бъдат определяни като истински интелектуалци. Но за тях друг път.
Пулпата е преносител на объркани смисли - частни и малцинствени интерпретации на смисъла на морала и нравствеността. Пулпата не може сама да се измъкне от това блато както не се е и натикала сама в него. Необходимо е централизирано решение каква ще бъде посоката и изчистване на смислите там, където те са замъглени. Няма как единици да убедят стотици, че понятията се разглеждат превратно според личния интерес. Особено много ме обърква склонноста на хората, необяснимо масово е, да наричат представителите на човешкия биологичен вид "вируси". Това грозно и нелепо внушение бе наслагвано в продължение на десетки години с една единствена цел - удар по стойността на човешкия живот. Не, вие не сте вируси и никой няма право да се отнася към вас по този начин. Как може някой да възприеме тази идея за валидна? Нима котката, която ражда по 8 малки на година и е вечно гладна, себична и нахална не е това, което е, защото природата я е създала такава? Не е ли котката невъобразимо красива? Не е ли тя също така полезен пазач на къщата? Не е ли котката едно достойно същество? Едно прелестно творение? Нима бихте нарекли котките вируси? На какво отгоре наричате хората вируси? Не съзирате ли скритият смисъл на това внушение? Почти няма човек, който да не е станал преносител на тази глупост. И всички те са готови да спорят с пяна на устата, че планетата е презаселена, хората вируси. Как можаха да допуснат това да им бъде вменено?
Ще припомня един пример за стойността на човешкия живот. В златните времена на буйно развиващата се американска мечта, 50-те до 80-те години на 20 век, производителите на автомобили Форд пускат в обръщение модел с дефект в ауспуха. След установяване на възникнали проблеми и злощастия с жертви срещу Форд са заведени редица дела и фирмата се съгласява да изплати обезшетения за загиналите. Но изниква едно затруднение да се установи колко пари следва да бъдат платени за всеки един загинал. Тогава Форд взимат нещата в свои ръце и наемат експерти, които да изчислят стойността на човешкия живот. По това време тя е измерена и представена като равняваща се приблизително на 160 000 долара. И това е сумата, която Форд изплаща като обезщетение. Преди петнайсет, може би двайсет години американски сенатор беше подведен под отговорност за одобряването и пускането на пазара на лекарство, което е увредило здравето на хиляди. След разследване и изслушване на всички страни му бе наложена глоба, и тук преразказвам по приблизителни спомени, от около 110 000 долара, което определяше щетата над човешкия живот в размер на 0.90 цента. Тоест в началото на 21 век стойността на човешкия живот рязко спадна за да стигнем до днес, когато стойността на човешкия живот вече се приравнява на тази на вирусите. Тя е с минусова стойност, тя не е обезценена до 0.20 цента, тя вече е един прогресивно растящ негатив в представите на хората.
Може би трябва това да се постави в скоба, но то е ключово важно за пулпата. Тя оценява себе си като незаслужаваща да живее, а същевременно ламти за все повече от благата облечени в лъскави опаковки. Не е никак случайно, че ни пласираха темите с канибализма. Провериха какви ще бъдат реакциите и интересно спряха до там. Дори на тях това им се струва твърде болно и засега излишно, защото се оказва, че части от пулпата са готови да тръгнат дори в тази посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар