Думите, с които боравим

Днес сме изправени пред много на брой проблеми, на които може да се противостои през идващите десетилетия ако успеем да създадем в децата дух и им вдъхнем разум. Но това става все по-трудно, защото те все повече се отдалечават от класическите форми, на които ние сме учени и се придвижват с бързи крачки към един свят, в който няма нужда от познание, не е задължително да си адекватен и при всички случаи колкото по-лесно манипулируем си толкова по-лесно ще се впишеш в останалата част от стадото. Но нека не бъдем ретроградни и да погледнем положителните страни на това, което става с образованието на децата. 

Гледам, озъртам се на всички страни, ще си изкривя врата, но не ги виждам тия положителни страни. Опитвам се да обясня на 16 годишно дете какво означава думата "еластичен", опъвам панталони, дърпам блузи, говоря за дебелеене и слабеене и напълно съм се отказала да коментирам неща като "вискоза", "памук" или "остаряване на тъканите", защото още в началото виждам, че погледа става особено празен. Детето не разбира каква е разликата между еластичен плат и нееластичен плат. Опитвам се да си я представя на шофьорски курс след 1 година и не мога. Просто не мога. Опитвам се да си представя след още няколко години как стоя на едно кръстовище, тя е някъде около кръстовището и аз не смея да трепна, не мърдам докато не мине. Няма знаци, няма правила, не ме интересува предимство. Да мине първа, аз мога да почакам. Но в следващия урок се говори за електричество и докато се борим с ампери, волтове и ватове разбирам, че тя не знае от къде се спира и се пуска тока в къщата. Тя може да реши задачата в учебника по формулата, но не знае защо вкарва щепсела в контакта. По-лошото е, че не я интересува. Просто не я интересува. Иска да има 5 по физика и това, което е научила е достатъчно. Учим биология и я питам хората преди хранене ли фотосинтезират или след хранене и тя ме гледа мълчаливо, дори не отговаря. И лошото е, че аз не мога да преценя кое от двете не знае - кога храносмиламе или кой кога и как може да фотосинтезира. Тоест тук имаме две неизвестни в едно изречение, което трябва да е закачка, а се оказва повод за шок. Детето не е виновно за всичко това. Но детето е в опастност да се превърне в биоробот и това създава предпоставка за проблеми с неговото бъдеще. Нищо, че сега не изглежда така, защото е красиво, очарователно и бонбонесто сладко за мен. Но аз съм упорита:

Човекът по колко пъти на ден фотосинтезира? Ние хемоглобин ли имаме или хлорофил? Какъв е цветът на нашия хлорофил? ДНК-то фотосинтезира ли?

Децата не са виновни за това, което става. Възрастните също не желаят да учат, спират да се осъвършенстват и незнаенето на една или друга дума постепенно във времето се наслоява и води до една обща неспособност да осмислят. И аз постоянно научавам нови думи. За всяка дума има първи път, но някои неща ако още никога не си ги чувал или виждал започва постепенно да се превръща в проблем. Наскоро научих думата "прокрастинация", също "остеитет". Не е толкова страшно, те са хиляди. Но колкото повече от тях си си намерил толкова по-добре можеш да осмислиш това, с което се сблъскваш. Най-безумната дума, която зная е контрапаралелограм - научих я, но още не мога да си представя каква е тази геометрична фигура с прави ъгли. Времето ще покаже, чакам да я видя. И някой ден ще възкликна "Това ли било контрапаралелограм?!" Не говорим за такива крайности. Говорим за съвсем обикновени думички като "его", "обоняние",  "еластичен" и т.н. Едно дете отказа да прочете "Гъливер", защото бил написан неразбираемо. Ами да, неразбираем е, защото не знаеш половината думи в тази книга какво означават. Как е възможно да не разбираш какво четеш? Как е възможно в художествена литература да имаш толкова много непознати думи, че текстът да стане неразбираем? Тя идеята на прочитането освен добиването на някакво естетичско преживяване е и да ги научиш тези непознати думи. 

Ученето на думи по правило се случва най-лесно в рамките на някакъв контекст. Дори да нямате директно тълкование на думата, ако тя се превърти няколко пъти през текстове по смисъла на изречението и от контекста се инзвлича значението й. Ако не го прихванете с точност, то ще е поне приблизително. От други текстове ще се появят още нюанси и накрая ще имате доста добър запис на значението й дори да не сте ровили в речника. Спомнете си като деца постоянно с речник ли ходехте в ръце. Не. Значението се лови достатъчно добре от контекста и колкото по-често срещаш една дума толкова по-фини стават настройките за нейното значение. Ударното учене по списък е по-трудно и се прави за да се спести време. Например в един от учебниците ми по английски имаше 3000 думи, които задължително трябва да усвоя. И аз ги научих, без контекст е по-трудно, но не е чак такъв зор. Така, че когато децата ви казват този текст, тази книга е написана неразбираемо това означава, че понятийния апарат на детето има нужда от обогатяване. Възможно обяснение е, че не може да чете. Това, че срича, когато чете на глас означава, че срича и когато чете на ум. А когато срича детето постоянно се бори с текста и това води до умора и отегчение. И какво значи това не е интересно? Някакви други оправдания имаш ли за да не прочетеш дори една книга? Поразпитайте децата колко книги са чели. Тук всички мои близки ми казват "бе, то това с четенето не е толкова важно". Напротив. Важно е, защото лингвистичната способност се тренира, когнитивната способност се тренира, трупат се повече връзки от център към център в мозъка. Още повече всеки опит за преразказ и анализ води до затвърждаване на прокараните пътеки с потенцията това някой ден да са магистрали, по които мисълта препуска с бясна скорост. Това няма да се случи през тикток клипчета.