Тикток вече съвсем непосредствено се спряга за огромен вредител. От една страна имаме предвид факта, че това е китайска платформа и е нормално западните сайтове да я низвергват, но от друга страна ефекта над подрастващите е съвсем очевиден. Децата са като хипнотизирани, държат се като нарко-зависими спрямо устройството и не могат да задържат вниманието си повече от половин минута на една тема. Дори да останат в темата вътре в мисловния им поток има постоянни насичания от хвърчащи реплики и импулси, които изглеждат като неуправляеми совалки. Както се говори за нещо изхвърча въпрос "какво е това?" и миг след като започнеш да отговаряш идва последваща смяна в темата. Общуването е нацепено на твърде кратки модули, които са точно в схемата на кратките до минута клипчета на тикток. Темпоритъма на протичане на мисълта е в постоянно стакато и това не е чак толкова лошо нещо ако си представите, че мозъка работи на забързани обороти, но от друга страна темите в живота, които изискват повече от 30 секунди обикновено са по-важните теми. Респективно бързата мисъл се научава да обслужва само повърхностно съдържание, а важните и по-смислени неща са изоставени настрани заради своята мудност и безинтересност. И така получаваме човечета, защото абонатите на тази платформа са основно деца, които могат да задржат вниманието си над каквото и да било до минута. Не го разбирайте буквално, те са способни да си задържат вниманието, но не желаят. Не отработват такива навици и когато им дадете една страница текст за тях това е ада.
Обикновено като основна вреда от тикток се спряга привикването към постоянното генериране на допамин. Зависимостта произтича от това, че след като бъде изконсумиран мозъкът инстинктивно търси да се зареди с нова доза съдържание, което ще предизвика производството му. Проблемът е, че прекомерното насищане на допамин по време на гледане на клипчетата води до отсъствие на допамин, когато устройството не е в ръцете на детето. То става раздразнително, кисело и не желае да участва в други активности, защото те не му дават такива дози допамин. Регистрираните ефекти са рязко покачване н депресиите след децата, за съжаление увеличаване на броя на самоубийствата, екстремна невротичност, хранителни разстройства, разстройства свързани със самооценката и личното самоосъзнаване. И тук вече не говорим само за допамина и наркозависимостта, но за вида съдържание, който достига до децата.
От една страна видеата са сладки, миловидни и леки за гледане. Лесно се възприемат. От друга страна ако се загледате в телефона на едно дете ще видите, че съдържателният план на "леките" видеа представлява абсолютно скупчване на безсмислени неща. Например. "Крака с пухкави розови чехли се влачат бавно по земята, куче ги подушва", "момиче гледа наляво, поглежда надясно" и т.н. Тоест имаме постоянен поток от липса на съдържание, която е облечена във някакъв визуален формат. И тук не говорим за съдържание, което някаква зловредна организация пласира на децата. Самите деца снимат тези видеа и ги споделят, защото това и толкова могат да измислят. Други деца гледат и мислят, че всичко на лъскавия екран е велико и екстремно интересно. Тук е допамина. Удоволствие от бонбонки, които идват едно след друго и няма насита. Това само по себе си вече е огромен проблем, защото кофичката се пълни с глупости. Естетическата чувствителност става на парцал и усещането за това какво е важно и интересно е напълно срината.
Проблемът със самооценката. На тези видеа се виждат красиви момичета и момчета от различни места по света, които задават стил и модел на поведение. Те са много често гримирани и на видеата изглеждат красиви. Детето ги гледа и когато погледне в огледалото личната действителност не кореспондира на това, което им се иска да си представят, че са. Ако гледаме на самооценката като на няколкокомпонентна то можем да посочим няколко основни измерения на този въпрос. Някои автори говорят за пет компонента, други за повече, но ние ще разгледаме три по-основни.
идеалната представа за мене си
реалната представа кой съм
самооценка каква е моята стойност
Идеалната представа за мене си е идеализираният образ кой искам да бъда. Искам да бъда красив, умен, забавен, интересен, харесван, търсен. Искам да получавам признание, внимание, добро отношение и да са ми високи акциите. Като на всички тези деца, които имат милиони харесвания онлайн и лайкове, хиляди, хиляди последователи. Мечтаната ми проекция обаче се удря в действителността, защото аз все пак се поглеждам в огледалото и аз следя кой ме търси и колко хора се интересуват от моята персона.
Реалната оценка, обаче, е гадна. Не ме търсят, не ме заливат с лайкове, не съм интересн, нямам какво да споделя, нямам собствена стойност отвъд видеата, които гледам, нямам много приятели защото постоянно съм вътре в телефона, намам последователи, не съм преносител на тази лъскава и шлифована красота като много други. Резултатът - неврози, хранителни разстройства, депресии, неадекватно поведение - всичко това добре описано и обяснено от много автори защо се случва. Детето пада жертва на несъответствието между представата кое иска да бъде и кое действително е. От тук произтичат огромни количества психологически проблеми, с които детето ще трябва да се бори и родителите да овладеят. Болезнени процеси за цялото семейство съпоставими с резултатите от приемането на наркотични субстанции, защото имат същият зарибяващ характер и сходни психологически ефекти.
Самооценката каква е моята стойност е финалната права в този отровен танц. Защото ако аз живея вътре в телефона то аз нищо не правя и нищо не произвеждам сам по себе си. Не се развивам, не генерирам собствено съдържание и респективно съм прекрасно наясно, че аз собствена стойност нямам. Нито уча като хората, нито правя нещо, което да покажа и с което да се похваля. Моята стойност е толкова ниска, че единственото, за което мога да се хвана е това, че изглеждам добре. А за да изглеждам добре трябва да имитирам всички тези деца - лъскави, гримирани и чаровни. Налага ми се да демонстрирам стойността си постоянно и да се самоналагам за да предизвикам внимание. Ненормално много, защото е ненормално голяма дупката, която трябва да напълня за да си осигуря допаминчето.
И до тук беше положителното съдържание, което предизвиква резонанс със самооценката кой съм аз. Но вътре между тези видея е пълно с насилие. "Детенце духа свещички на торта, друго дете го удря в главата". Хахаха, колко смешно! Това обърква представите кое е нормално поведение и кое не е нормално. "Момичета крещят обиди и псувни истерично и грозно" Хахаха, много смешно. Детето гледа тези видеа и губи представа кое се води насилие и кое е нормалното поведение. Ако вдигнете ръка и го треснете по главата така както на видеото болката от удара ще върне нещата по местата им. Детето ще осмисли видеото по различен начин. Но никой родител не удря децата си, още по-малко без причина. Ако за всеки път, когато те гледат такъв тип съдържание получават по един шамар, ощипване или ритник родителят ще си потроши детето. Това е безумие. Съответно той мълчи и търпеливо чака този период да отмине, а детето попива, попива и се хили инфантилно. Резултатът, обаче, е абсолтно скъсване с нормите на нормално поведение. Изпускане на реплики като "умри", "фак ю" и така нататъка са резултат не от това, че детето е лошо. То не е лошо, то просто си мисли, че тези неща са правилни и актуални и чрез тях се трупат лайкове. Така както онлайн се трупат лайковете.
Изграждането на грешно отношение към смъртта и нараняванията. Смъртта попринцип е проблем в общия културен фон в момента и много предстои да я коментираме. Но ако възрастните получаващи постоянни дози от тази тема на ден поне са в съзнание какво става то децата го приемат по друг начин. Загиналите за свободата са "там некви трупове". Това е отношението към смъртта. Устройствата и тези информационни канали са пълни с картинки и рисунки основно на изкормени тела, разчленени тела, плисната кръв и тн, които възпитават особен вид отношение към нараняванията и страданието. Ако няма кървища то не е интересно. Ако няма заклано бебе какво му е хубавото? Звучи преувеличено, но това е бруталната истина и това се проектира върху децата ежесекундно. Особено през мангата.
Атаката към правилното морално и нравствено съзряване е толкова многопосочна, че на човек може да му се завие свят. От къде идва това джендър поведение? Тези видеа са пълни с преоблечени момчета и момичета, които за да се правят на интересни се държат като другия пол. Но истината е, че едно дете, което гледа видеата се обърква и си мисли, че това са нормални неща и започва да ги имитира. "Аз вече не искам да бъда жена. Харесвам момчета, но не съм жена" Лесбийка ли си? Не, ще отговори детето, "аз съм транс", защото не знае какво друго да отговори. Такъв е лексикалният му капацитет на този етап. Сбърканите модели на поведение са изключително подвеждащи и объркващи.
И не на последно място да обърнем внимание на нещо от социалната психология. В хубавите учебници се казва, че нивото на тълпата пада до нивото на най-ниският представител на една група. Най-умните падат до нивото на най-глупавия. Дори кротките екзалтират до нивото на най-агресивния. Това е принцип на функциониране на тълпата. Ефекта на тълпата. Два часа, хулиганско сбиване на футболен мач с вандалски елементи е само по себе си неприятна работа. А сега си представете, че тези два часа са разтеглени в пълното ежедневие на индивида, всеки ден от сутрин до вечер.
Хелиана Стоичкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар