Как да имплантирате идея в нечия глава?

Цял живот сме обект на невъзпитани хора, които не могат да се въздържат нито в коментарите си нито с въпросите си. Те непрекъснато ни ръчкат да си кажем, непрекъснато изискват да им бъде споделено до границата на неприличното и абсурдното и ние непрекъснато трябва или да удовлетворяваме този техен нагон за контрол или да се въвличаме в конфликти с тях. И защо се стига до това? Защото болнави връзки с такъв характер не могат да бъдат прерязани в близкия кръг. Това не са хора, които можем с лека ръка да пренебрегнем или с които да не общуваме. Тоест тяхното отклонение ни се налага принудително и резултатът е неприятен. Чувала съм хора да се оплакват от такова нещо и казвам съвсем откровено, че дори отстрани изглежда адски неприятно. По-лошо, възпитава в онези, които са подложени на постоянен разпит тревога, но и дресира автоматизъм да отговарят на всевъзможни тъпи въпроси. Впоследствие този автоматизъм се прехвърля към въпроси зададени от всякакви хора. Те произвеждат тази автоматична реакция, защото са привикнали да отговарят за всичко и защото знаят, че ако не отговарят ще бъдат наказвани. Това приятно ли изглежда? Това полезно ли е за разпитваните? Не. Не е. Адски вредно е и им пречи да се защитават, когато това е необходимо.

И сега да се обърнем към съвремието. В момента има стотици, ако не са и хиляди, видеа, които учат своите зрители как да проникват през бариерите на останалите. Менторите препоръчват изреченията да започват с конкретни фрази, говоренето да е форматирано по такъв начин, че да бъде поднасян и предизвикван събеседника да говори. Тоест в момента се възпитава многохилядна вълна от лукавци, които ще общуват тенденциозно с цел да измъкнат информация. И на мен ми се иска да обърна внимание на това какви качества се отглеждат в добрте зрители и какъв ще бъде резултата. 

На първо място какви качества и каква представа за света възпитават тези усърдни и умни, в това няма спор, ментори. Светът представен така е една пързалка, по която се катери трудно, а се сурваш лесно, и за да си успешен и да можеш да се катериш нагоре трябва да притежаваш умения и качества за общуване. Да можеш да извлечеш информация от другите за техните планове и така да устроиш за себе си по-добри и винаги по-силни позиции. Но хората не си разказват всичко доброволно, защото всеки има свои лични впечатления и планове. Не бъдете наивни, казват менторите, да си добродушен и любезен е проява на наивност. Вие трябва така да общувате, че хората сами да ви разказват тайните си. И веднага следват примерите как да започне изречението и къде да спре, за да се почувства другия принуден да си каже всичко. Идват препоръките как да му внедрите в съзнанието концепция, как да го тласнете към споделяне на лични неща и как да го подхлъзнете да изпитва към вас доверие. И всичко това без да е необхоимо да го заплашвате, биете, тормозите и измъчвате. Как ви звучи всичко това? Подхлъзване, внушаване, манипулиране, тласкане, внедряване, прикрита принуда. Защото не искате да се премине към директна принуда под каквато и форма да дойде тя. 

Всичко това е съвсем нормално в света на куките и специалните труженици, защото на тях това им е работата. Това са учили и това работят. Няма нищо страшно - ако искат да научат нещо ще го научат. Наистина няма нищо страшно в това. Не можете да ги спрете. Да го повторим ли? Не можете да спрете един специалист от това да проникне до информацията, която търси особено, когато разработва нормален обикновен човек. Точка. 

И няма видео, което да ви подготви за всички номера, които ще бъдат приложени. Точка. Нещата са много прости. Не можете да надиграете трениран специалист, а ако му се запънете най-много да станете обект на цял екип от тренирани специалисти. 

Да се върнем на нормалния човек, който не е "специалист" и се чувства много впечатлен от тези видеа. На първо място поставяме бележката, че такива видеа ще бъдат предмет на интерес основно от хора, които имат нуждата от такива техники. Или казано съвсем директно аудиторията на тези видеа е съставена от интриганти, манипулатори, хора, които симулират персона, хора с фалшив социален образ, хора търсещи да компенсират недостиг, емоционално компрометирани хора и всякакъв вид индивиди, които искат да компенсират социална, финансова и психологическа немощ. То е по условие, ако интересът не е професионален, 

И какво имам предвид под "професионален интерес" - ами много просто. Това са психолози, теоретици, писатели, творци разгадаващи някой персонаж, режисьори, лекари и разбира се "специални" кадри. Всички останали, които гледат и нямат "професионален" ангажимент с темата са податливи на самовнушението, че искат да бъдат не казионни, а големи манипулатори. Тоест от една страна имаме вътрешна самооценка, че човекът вече е манипулатор и на второ място имаме желанието да стане по-добър манипулатор. Тоест ние имаме стремеж към осъвършенстване на умението да въртиш другите хора на малкия си пръст съвсем умишлино. Ние имаме стремеж към лукавство, лъжа, измама, грабеж на идеи или информация, замаскирана принуда, незачитане на правата на другия, отсъствие на уважение, тревожно занижена емпатия, доминация. Това се явява манифестация на претенция за собствената значимост, себичност, егоизъм, садизъм предполагащ и наличието на мазохизъм, често алчност, често страх, дълбоко вкоренени слабости, неовладян и некултивиран свръхаз, несигурност, мързел или обикновена психо-дисфункция от какъвто и да било вид.  

Когато казвам, че садизмът предполага поне частично присъствие и на мазохизъм това твърде често е така. През времето, в което не причинявам страдание, твърде често изпитвам страдание. И тъкмо това, което изпитвам е причината да причинявам страдание. Тези двете са много опасна и отровна двойка. човек, който изпитва страдание може да не посегне към причиняване на страдание, но човек, който причинява страдание обикновено има оправдателни моменти, в които си припомня защо е такъв, какъвто е. Или иначе казано стреми се към собственото страдание.

Как да имплантирате идея в нечия глава... А защо трябва да я имплантирате? За да ви е по-лесно, по-изгодно, по-удобно, да спечелите власт, да добиете ресурс, да спечелите пари, да спестите пари, да се домогнете до някого, да се издигнете кариерно. Има много отговори на този въпрос и повечето са свързани с личната изгода. Тоест всички, които ще се опитат да се научат как да бъдат "по-успешни" в манипулирането на останалите изграждат едни красиви, безценни качества. И нека се върнем на предпоставката: Живеем в свят опасен, хлъзгав, динамичен, несигурен и в него не се котират хора, които не биха си позволили такова поведение. 

Ето още един блестящ съвет. Не бъдете любезни. За да владеете хората в едно помещение не бъдете любезни. Доброто отношение ще олекоти присъствието ви. Да задълбочим ли това съждение? Много е трудно, времеемко и скъпо да накарате някой да ви обича. Най-късият път към подчинение е страха. Влизате, правите за посмешище някой незначителен герой и приковавате вниманието върху себе си като силен, доминиращ, водещ и опасен човек. Никой няма да си позволи да своеволничи с вас, защото той вече знае какво ще му се случи. 

Какъв е резултата, когато възпитаваме повече на брой такива хора? Ами получаваме още по-свирепа и агресивна среда, по-ниска култура, по-нисък толеранс и почтителност към другите, незачитане на правата на останалите като равни, манифестация на проблеми със собственото его, алчност, жестокост и т.н. Средата става още по-опасна, хората безпардонни, обществото подвластно на ниски страсти. Помислете над тези неща, когато се учите как изкуствено да накарате някой да ви хареса или се опитвате да "имплантирате" своя идея някъде, или искате да изкопчите информация разпитвайки тарикатски. Представете си колко приятно ще ви стане ако се окаже, че другят отсреща се е учил от по-добри майстори и ви пързаля напред-назад за лично забавление. 

В това отношение маймуните силно ни превъзхождат. Те изграждат отношенията си на базата на сътрудничество. Дори да се скарат бързо търсят начин да се помирят и помагат на другите в очакване, че когато изпаднат в нужда ще им се помогне. Или казано просто те спазват едно от най-важните правила: Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.

Сблъсък с новия конструкт е вледеняващ

Някога много отдавна, когато бяхме деца, възрастните ни подкачаха, че не знаем едно или друго, а още певече ни подкачаха как така не разбираме руските вицове. Съвсем вярно е това. Така беше. Пуснат по радиото някоя песен или класическо произведение и моментално някой те заковава. "Кой пее?", "Кой е автора" и т.н. англиски, френски, американски песни и класически автори. И ние за да не се чувстваме неловко стараехме се да ги запомним. В други моменти, необяснимо често, в разговор за книги и автори хвърчаха фрази като "не си чел Маркес?! Сега ще кажеш, че и "Каренина" не си чел" и ти кога от срам кога от любопитство четеш. Защото родителите ни бяха четящи хора, защото и техните родители бяха четящи хора. А впоследствие и ние станахме четящи хора, защото ни хареса. И огромен брой от по-възрастните бяха не просто начетени, но химици, физици, математици, биолози, библиотекари и т.н. с наострени познания в областта си.

Аз съм звъняла в 10 часа вечерта с елементарния въпрос защо дифтерия е най-масово срещаната форма на водорода, а не е протия. Прочетох го в учебника за 7-ми клас и не можах да си измисля сама защо е така и моята леля химик съвсем просто и ясно обясни защо, което отприщи прекрасен разговор. Аз съм била на 35, тя е била на 55 да кажем. Наистина не е проблема в това, че сте забравили нещо, че не помните сюжета на важно произведение четено твърде отдавна. Не е проблем ако не се сетите на мига, когато ви сръчкат. Минало е време, не е било на дневен ред, забравили сте. Това не е приятно, но не е беда. Бедата може да се зароди в общото отношение към заобиколящият свят. А именно "не ме интересува". 

Срещам млади хора, които носят на челото си татуировка "не ме интересува", защото ги интересуват по-важни неща. Повечето ги вълнува основно личностното им развитие, каквото и да означава това. Аз като един древен човек не разбирам как едното замества другото и по какъв начин стоят отделени. Има се предвид общата култура за най-ключовото от миналото и общата култура за най-ключовото от настоящето. Тези двете никога не е трябвало да изпадат в конфликт, но ето, че са. Пропорциите на пропастта са значителни, незаобиколяеми. 

Смеем се с някой друг древен човек, че по радиото е пусната песен на Сузи Куатро, защото онова време се отдалечава неумолимо бързо. Защото не става въпрос само за отмиването на този дискурс, а защото в новите хора няма любопитство. Давам примери с музика и изкуство, което е много хлъзгаво. Някой би могъл да ме попита дали съм запозната с изпълнение на прима балерина от Болшой театър през 1971 г. и аз няма да мога да отговоря, защото не съм успяла да се простра чак до там. Нито ще мога да назова и разпозная ключово произведение от Ла скала или от Бродуей, но все нещичко зная. Все нещичко съм чула, видяла, прочела. Да бях имала късмета да съм ходила на тези места вероятно нямаше да забравя изживяването. Защото със сигурност, когато през 1952 "Singing in the rain" е заснет още не съм била явена на този свят, а благодарение на технологиите ето, че съм го гледала. Тоест, никой не иска един човек да знае всичко, но излиза, че сега е премината една граница на скъсване с онова, което е преди мен, преди днешният ден, не е било, не ме интересува и не си заслужава. Това е смразяващо.

Поне нещо на Бетовен, на Моцарт? Шопен, Дебюси? Луис Армстронг? Елла? Битълс... Поне един? А Мечо пух или Пипи...

Тоест алитерации, препратки, метафори - всичко, което може да се опитва да борави със символика от това тъмно минало ще остане напълно неразбираема. Например ако кажете "Защото колкото повече вали толкова повече вали" тази фраза виси във въздуха незакачена никъде и следва логичният въпрос "А защо да вали повече колкото повече вали?" 

На два пъти ми се случва да разговарям с млади хора, които не са чували за неволята. Единият се опита да си преведе думата от "non voglio" и изведе някакъв опит за "неискане". А другият се опита да я изведе от "воля" и я докара до "липса на воля". И реално липсата на воля и не искането се реализират. И двамата са прави. Смисълът на думата се е променил по отношение на самият себе си.

Наистина не става въпрос за знаенето на всичко, а за отношение към съществуващото, заобикалящото и вътрешния свят. Ако нещо си забравил, нещо не знаеш пък полюбопитствай. Няма любопитство, информацията за всичко старо не е ценна, не е конвертируема и съвсем респективно намаленият когнитивен капацитет започва да осмисля себе си като единствено валиден. Аз съм длъжна да призная, че въпросът "защо мислиш, че си прав?" води до постоянно задаване на въпроси към себе си и към заобикалящата среда. И ако поне някакъв опит е направен да се търсят отговори там вече нещо се случва. 

 кадърът кореспондира на част от текста

Ако приемем, че новият социален конструкт постига този ефект целенасочено тогава следва да допуснем, че по този начин той се подготвя за радикална подмяна. Нещо, което се намира на границата между "не е било" и "не ме интересува". Ако това не е субективно впечатление, а реалност тези двете мият дъската и я подготвят за следващ етап. В него научните фантасти са ви предложили безкрай от хипотези какво може да последва и бъдете сигурни, че обещанието за утопизъм звучи пресилено. Никоя положителна концепция не започва със заличаване на осъзнаването и осмислянето на битието. Лишен от перспективата на миналото и опита разумът се сблъсква с изобретяването на всичко отначало. 

А ако приемем, че наблюдаваното е временно явление, което аз несъмнено се надявам да е истина, тогава говорим за ограбване на вълни и поколения от хора от богатството, което културата може да им даде. За тях тя завинаги ще остане едно погранично и неосмислено явление и те ще напълнят вакуума с какво ли не ново и неизтествано от времето проявление на културата и изкуството. Което веднага се докосва до концептуалното проявление на постмодернизма, за което сме говорили и което за мен е форма на енигма, защото по друг начин сме учили изграждането на устойчива ценностна система. В смисъл това, което психологията ни е преподала като установена база изисква градация в стойността, важността и магнитута на отделните дайствия. И ако всичко се изравнява тогава всичко става плаващо. Това е много интересна концепция и аз все още търся основания да я потвърдя или отхвърля.    

Например в стар стил ние сме възпитани, когато по-възрастен говори, дори да не сме съгласни да отстъпим. Разбира се, че ако има нещо драстично в поведението този по-възрастен човек или смисъла на случващото се значението на дискурса се променя и отпада правилото за възраст. Това е норматива, за който говоря. Той тръгва от предпоставки, които могат да бъдат отменяни само при повишаване на залога. Без тази градация се отменя концепцията за възпитание. И тя твърде често дори на пръв поглед изглежда отменена. 

Странно изглежда да тръгнеш от Фюрелизата и да стигнеш до фундамента на разума, но обърнете внимание, че все по-често се говори за нарушаване на когнитивния капацитет, за когнитивен дисонанс и за инфантилизиране. Тези неща звучат страховледеняващо и се предлагат в пакет с една ярка, незаобиколяема концепция, че "нищо не е такова каквото са ни казвали". Непрекъснатото повтаряне, че историята е пренаписана и всичко, което ни е казано е свободно съчинение е централен удар по разбирането за взаимовръзка между явленията. Имам баща, той е имал баща, той също е имал баща, ама там един от тях не е както това, което. Буквално. Преди него какво? Не е ли имало друг баща? Ето по този начин изглеждат анализите за пренаписването. Там в миналото има един баща, който не е бил точно баща, ами предстои да разберем истината.