Като произведение на изкуството, което представя толкова ярък исторически фрагмент от нашата история то е натоварено с високи очаквания. И най-интересното е, че филмът напълно ги изпълнява. Историческата действителност е отразена правоверно, фактите и портретирането са вярни, всичко вътре в него е автентично. На някои хора им се струва, че образът на една историческа личност трябва да бъде гланциран и полиран така щото да показва идеализираният образ леко дистанцирано. Може би си представят, че Ботев няма чувства, не се гневи или не е способен на дълбоки вътрешни размисли и разочарование за всичко, което се случва около него. Това е защото не са чели статиите му. Може би не осъзнават, че всяко чувство на ярост или агресия са присъщи както на епохата така и на функцията, която този мъж някога тогава е поел. С която се е натоварил. И спокойният взор от портретите, с който сме захранени следва да изчерпва цялото му светоусещане за света. Но това е една илюзия. И тази илюзия не е правдива. Реалността е това, което филмът показва и вероятно при следващ прочит на този сюжет от друг автор може да видим Ботев дори представен като завладян от екстремни емоционални моменти. И това е съвсем обяснимо.
Представете си колко луд и самонадеян трябва да си да грабнеш пушката и да се изправиш срещу цялата султанска армия с отряд от 200 души. Помислете малко над това. С какви чувства, с каква емоция се влиза в такъв двубой, който е предизвестено обречен ако не успееш да вдъхновиш още мъже да те последват. Гворим за решителност граничеща с безумие и историята има своите препратки. Хиляди са онези, които са вдигнали този залог и са загубили живота си. В нашата история те наистина са безпощадно много и ако някой дървен философ е спрял кадър, в който Ботев стои с облещен поглед то нека помисли отново. Какво е било отношението на Ботев към откраднатите пари дадени от Раковски? Дали е бил усмихнат? Дали му е било весело? А може би е изпитвал примирение? Може би след като са му отказали да върнат парите е ударил една ракийка и цяла вечер се е жалвал на своята Венета колко е несправедлив живота. Не. Озъбил се е, използвал е заплахи и сила, впрегнал е яростта си, използвал е цялата енергия, която очите могат да изстрелят и я е забил където трябва. Това, освен брутален реализъм се нарича също така и поетика в изкуството. Защото все пак това не е документален филм, а това е художествен сюжет. И в него е необходимо да има поетически елементи провокиращи сетивата, насищащи и изпълняващи емотивната функция на текста освен всички други.
Аз мислех, че красотата и поетиката на визуалните ефекти в тази продукция ще е достатъчен аргумент за хората да харесат филма. Мислех, че подбраните кадри биха били достатъчни на хората да оценят колко много старание е вложено в създаването му и понеже не съм любопитна за сплетните не се бях зачела в коментарите към филма. Абсолютно са тенденциозни и са крайно неправилни. Филмът е не само красив, но и много съдържателен. Портретира по един прекрасен начин персонажите. Показани са техните страхове, смелост, надежди, наивност, решителност. Всичко е вътре. Всичко е било част от онази действителност. Показано е разочарованието, показано е как се прави. Нима си представяте, че сбрани хора от различни места са знаели достатъчно или са имали умението бойно да воюват срещу армии? Напротив, осъзнавали са, всеки в неговия си личен прочит, че не са достатъчно на брой и че не са достатъчно подготвени. И това е показано и дори казано във филма.
Филмът ни представя прекрасен подбор от ключови фрази и съждения, които брилянтно описват както настроенията тогава а така също са близо и до настроенията днес. А как иначе? Та огромна част от тях са цитати. Цитати от реални текстове на реалните хора. Голяма част от репликите съдържат препратки и правят връзки с други събития по същото време. Ето, че започваме да приближаваме до това, което си заслужава да бъде казано.
Нека си припомним с колко много енергия едни актьори изпъкват над други и как ярко стоят важните персонажи насред останалите. Трябва да си дадем сметка, че всеки един от тези мъже е завинаги герой. И когато говорим за Ботев ние говорим за събирателния образ на всички тях заедно, защото всеки един от революционерите вдигнали се за свободата на родината е имал куража на Ботев и е загинал рамо до рамо с него. Но един филм не може за два часа да ви покаже неоспоримите качества на толкова много хора и затова съсредоточава вниманието си над единици и над главния герой. Затова и някои роли изпъкват, а други потъват леко назад. Това е съвсем умишлено. Нима не можеше всеки от тези 200 да получи своят момент да покаже с огън и ярост в очите защо отива на смърт? Нима не можеше всеки един от контагонистите да направи същото? Тогава как щяхте да усетите високата енергия на актьора, който играе Ботев?
Обществеността се била надигнала срещу филма. А коя точно общественост се надигна, защото аз само като виждам кои имена са го коментирали негативно разбирам и защо. Не следва ли първо да гледаме кой говори и да се замислим защо го казва?
Според мен този филм е част от едно дългоочаквано разбуждане и искрено се надявам авторът му да продължи не само смело напред, но и с огромно самочувствие, че прави качествени филми. Аз с удоволствие гледах и филмът заснет от него за Левски. И той много ми хареса. Явно една група кресливи хора са загубили вкуса си към високото изкуство и затова бързат да го принизят за да симулират, че високото стои под масовата халтура на ежедневието. Спокойно. Дълго след като тях вече ги няма този филм ще продължи да радва поколенията. И прочита на историческия фрагмент ще бъде безценна част от поетиката на изкуството, която се е осмелила да се докосне до историята. Всички, които нямат очи да оценят едно такова произведение са изтубени души. Те биха дали всеки шанс на една безпросветна модерна инсталация за някоя констипация, но се нахвърлят срещу светинята. Защото те не се нахвърлят срещу филма, нито върху автора. Те скачат срещу историческия фрагмент. Това е истината. Това е тънкият детайл, който забравихме да изкоментираме, когато го гледахме за пръв път.
Ако аз изпитвам уважение към една историческа светиня, идеологизирана фигура като еманация на волята за свобода и ми покажат едно средностатистическо произведение на изкуството - чисто изработено без да блести с нещо специално, което отново ми разказва за идола тогава аз от уважение към идола ще благодаря, че са ми го припомнили и ще очаквам следващото произведение, което да бъде още по-добро от това. Но не това се случи. Първо филмът е много добър и второ отрицанието не е към филма и авторите му, а към идола. Това е со кратце причината. И Брад Пит да бяха пребоядисали за ролята реакцията щеше да бъде същата. Е, от Уорнър щяха да им запушат устите с пачки и маркетинг отдела щеше да поиска хвалби, но Уорнър никога няма да снимат филм възхваляващ нещо българско. Не помните ли, в една западна продукция преди петнайсетина години дори бяха сложили химна ни на фона на нацистки войници, които слизат от един камион. Да, извикайте тия момчета да ви снимат филм за Ботев.
Та затова казах, че при това не зная кое под ред гледане на филма осъзнах внезапно, че отношението не е към авторите, актьорите или качествата на филма. А срещу светинята, която бива неуместно припомнена. Срамно е това. И дори аз се подведох от тези поплювковци преди две години и не го гледах както днес с отворени сетива, а го гледах под лупа с повишено внимание и търсене на някакъв проблем. И тогава ми хареса. Не е там. Няма проблем във филма. Чудесен е. Ако поплювковците уважаваха Ботев щяха да се радват и щяха да чакат следващата продукция. О, чакайте малко. Следващата продукция по тази тема в игрален филм е насрочена за след 150 години. Това според тях е добре. Това според тях е удовлетворително и правилно. Защо ли? Защото след 150 години никой няма да знае кой е тоя безизвестен герой и чий го търси да мре по горичките. Да. Така е. Нима вече не сте видяли защо е всичко това? Нима е необходимо в коментара към филма да направим и коментар на съвремения геополитически дискурс? Чуйте уважавани професори и доценти какво говорят. Няма да вадя и привнасям техните съждения за да разберете логиката на феномена филм за "Ботев". Направете връзките сами. Те са между редовете, разочарована съм единствено, че ми отне толкова време да ги свържа.
Трябва да благодарим на всички творци, от първия до последния, че ни показаха два часа от онази действителност. А аз си запазвам правовото докато го има безплатен онлайн да го гледам колкото пъти ми е приятно, за което съм искрено благодарна.
И само ще вметна, с риск да ми изтрият цялата страница заради това изречение. Не е проблем Анн Болей да я симат с чернокожа актриса, както предния път писах и ми шитнаха текста, актрисата е красива, но просто не е бяла. Толкова. Наскоро ми казаха, че са снимали и други исторически личности по този начин с пълна подмяна на идентичността. Това може. Това е интересно. Това е яко. Трябва малко да се приземят разбиранията за естетично и неестетично, разумно и абсурдно, защото всичко това попива в децата и утре те няма да имат никакви опорни точки за рационално мислене.
А ролите изпълнени от Деян Жеков и Ники Илиев са просто блестящи.